Инвестициите в методи за конвенционално производство на енергия, включително от изкопаеми горива, също се определят от пазара и държавната или наднационалната политика. За това свидетелства например актуалният дебат за energy-only-пазари (където цените на върховия товар определят разходите за енергия) срещу пазари за капацитет (където на производителите се плаща за това да държат на разположение инсталация за производство на енергия, която при нужда може да бъде активирана).
В Германия прекомерно голямото доверие в пазарните сили доведе до там, че експлоатацията на конвенционални електроцентрали стана икономически неатрактивна. Другаде може да се наблюдава триумф на парогазовите електроцентрали по различни причини. Китай например, който при производството на енергия залага на 80% на своите впечатляващи въглищни резерви, проучва базираното на природен газ електропроизводство заради екологичните проблеми в градовете. Освен това страната иска да разработи по-многостранно своите електропроизводствени мощности чрез диверсификация на енергийната концепция.
Природният газ пести нефт
Високоефективните парогазови електроцентрали стават все по-популярни и в Близкия Изток, макар по съвсем различни причини, отколкото в Китай. Страните от ОПЕК използват природен газ за собственото си електропотребление, за да спестяват нефт за износ. Япония от друга страна напоследък залага на парогазови електроцентрали, за да е по-малко зависима от ядрената енергия, въпреки че страната трябва да внася втечнен природен газ за газовите електроцентрали. Сингапур възприема новата технология, за да стане икономически по-независим в енергийната област, докато предприятия от САЩ инвестират в парогазови електроцентрали, за да могат да използват по-добре своите впечатляващи находища на шистов газ.
Регулаторните рамки несъмнено са много ефикасни и в някои случаи необходими инструменти, за да се насърчават инвестиции и да се направят продаваеми идеи. Успехът или провалът на една технология зависи както от политически приоритети и икономически съображения, така и от топографията или външните условия.
Съществено е също така дали правителствата използват инструмента на регулирането като тъпо оръжие или като остър инструмент, който е направен точно за постоянно променящите се реалности на глобализирания пазар. Както показват споменатите примери, законовите рамкови условия могат да са меродавни за развитието на нови сфери на стопанска дейност. Те могат да бъдат решаващи също за успеха или неуспеха на политически мерки, както и за постигането на определени икономически цели. За предприятия, които като Siemens работят в областта на технологичните иновации, целта е ясна: всяка технология за производство на енергия рано или късно трябва да е стъпила на краката си и да е рентабилна и без регулаторна подкрепа.
Източник: сп. Hi!tech 1/16, издание на Siemens AG
