Реймънд Кърцвейл – лудият технологичен пророк

22 декември 2017 г., 21:06
653

Рей Кърцвейл. Снимка: Guliver / Getty Images

Какво бихте си помислили, ако някой ви каже, че след 20 години ще можете да качите вашето съзнание в паметта на компютър и така да станете безсмъртни? А какво бихте си помислили, ако знаете, че човекът, който убедено проповядва горното твърдение, e известен още с фразата „Намирам смъртта за нещо неприемливо”, както и с това, че всекидневно пие над 200 хранителни добавки и витамини, за да „препрограмира агресивно своята биохимия” и така да доживее своето upload-ване в компютър, а оттук и своето безсмъртие? Факт е, че на Земята

съществува такъв човек,

и също така е факт, че мнозина смятат, че той има нужда от квалифицирана и специализирана медицинска помощ. Проблемът с този твърде лесен извод обаче е, че става дума не за някой друг, а за американеца Реймънд (Рей) Кърцвейл – един от най-великите изобретатели, визионери и футуролози на нашето време. Става дума за човека, наричан „истинския наследник на Едисон” и „перфектната мислеща машина”. Кърцвейл редовно изнася лекции с хонорар от 30 хил. долара пред елитна академична аудитория. Той е и успешен предприемач, създал няколко иновативни технологични компании, които след това е успял да продаде. Повечето от неговите книги са бестселъри. Притежава 15 присъдени почетни доктората в различни области на науката и инженерството и е носител на поредица от престижни награди, включително национален медал за постижения в технологиите. Кърцвейл е и един от хората, за които не е необичайно да бъдат търсени за консултации от Пентагона или привиквани от американския Конгрес за изслушване по въпроси, свързани с технологиите. Не на последно място, става дума за човека, предвидил с точност

технологични развития

като интернет, безжичната свързаност и разпределените изчисления в мрежа (distributed computing) години преди те да станат факт. Едно от най-популярните точни предвиждания на Кърцвейл, направено през 1990 г., е, че до 1998 г. компютър ще победи световния шампион по шах. Събитието се случва през 1997 г., когато компютърът на IBM Deep Blue побеждава Гари Каспаров.

Кърцвейл израства в Ню Йорк и от малък развива интерес към електрониката и музиката. Без никакви уговорки той е това, което обикновено се нарича дете чудо. Първото си изобретение прави на 7 години, когато създава сложен механичен домашен куклен театър, който може да движи куклите и декорите. Ученическата му

страст към компютрите

води до това, че през 1964 г., когато е на 16 години, се появява в национално телевизионно предаване, за да представи свое изобретение – компютър, който може сам да композира музика в стила на велики композитори като Моцарт и Шопен. След това Кърцвейл буквално прелита през престижния Масачузетски технологичен институт, получавайки високи оценки по всички предмети, без дори да ходи на лекции. Завършва през 1970 г. с диплома по компютърни науки и креативно писане. През същата година се случва и една голяма лична трагедия, която го белязва за цял живот и която според мнозина е в основата на сегашната му мания към безсмъртието. Бащата на Рей умира от инфаркт в резултат на вроден дефект на сърцето.

След дипломирането си Кърцвейл прави шеметна кариера на изобретател и предприемач. В началото на 70-те създава последователно първия плосък скенер, първия функционален софтуер за разпознаване на текст, а след това и синтезатор, превръщащ текст в реч. По-късно изобретателят комбинира тези три технологии, за да създаде

Kurzweil Reading Machine

машина, която може да чете книги на глас за незрящи хора. Рей продава първия екземпляр на Стиви Уондър, с когото стават приятели. Известният певец става и първият собственик на създадения от Кърцвейл електронен музикален синтезатор, който можел да възпроизведе напълно реалистично звученето на истински инструменти. През 1987 г. компанията Kurzweil Applied Intelligence за пръв път предлага на пазара софтуер за разпознаване на реч с включен богат речник. През 1980 г. вече доста успешният предприемач продава своята компания за четящи машини на Xerox, а производството на музикални синтезатори - на специализираната корейска компания Young Chang. В момента основният бизнес на изобретателя се състои от две компании. Едната е хеджфондът FatKat, който използва изкуствен интелект за инвестиции в ценни книжа. Другата е Kurzweil Technologies, която инвестира в малки иновативни технологични компании и разработва собствени технологии. От момента, в който публикува своята книга „Сингулярността е близо: Когато хората надживеят биологията” (The Singularity is Near: When Humans Transcend Biology, 2005) обаче, Кърцвейл е известен преди всичко като основен евангелист на футуристичното събитие, наречено „сингулярността” (The Singularity). Казано накратко, тази идея предвижда, че поради експоненциалното развитие на технологии като изкуствения интелект, компютрите, биотехнологиите и нанотехнологиите близкото бъдеще на човечеството ще надмине дори най-смелите полети на въображението. Според Кърцвейл например

хората и машините ще се слеят в едно,

човечеството ще постигне безсмъртие и ще придобие възможности, които биха могли да бъдат описани само като „божествени”. При това радикалният мислител не само предвижда възможността това да се случи. Той е напълно убеден, че въпросното трансформиращо събитие е неизбежно и ще стане факт преди средата на настоящото столетие. Нещо повече, той няма търпение лично да участва в него. За да дочака сингулярността, Кърцвейл всеки ден приема над 200 добавки и се подлага на строг хранителен и физически режим. Според него всичко, което е необходимо, за да стане безсмъртен, е да дочака точния момент. А той ще дойде не по-късно от 2045 г., когато Кърцвейл (в момента на 61 г.) ще е на 97 г. Изобретателят дори има „план Б” - в случай че не доживее дотогава. Той е предприел необходимите стъпки тялото му да бъде замразено с течен водород след смъртта му, за да дочака развитието на необходимите за съживяването му технологии. Освен това Кърцвейл е убеден, че ще може отново да разговаря с баща си, като използва ДНК и нанороботи, за да пресъздаде тялото му. А след това, използвайки съхранените спомени и архиви, да пресъздаде неговата виртуална личност.

Ето как по-конкретно Кърцвейл си представя бъдещето на човечеството. Като начало, при сегашния темп на развитие компютрите, които удвояват своята мощ на всеки две години, ще достигнат нивото на

човешката интелигентност

към 2029 г., смята изобретателят. По същото време според него учените ще могат да пресъздадат пълната функционалност на човешкия мозък. Тези две развития ще позволят цялата индивидуалност на един човек, включително всичките му спомени и умения, да бъдат прехвърляни в машинен мозък, притежаващ огромен капацитет. Т.е. биологията и технологията ще се слеят в едно, съчетавайки своите най-добри страни - човешкия разум и индивидуалност и изчислителния капацитет, непогрешимост и нетленност на компютрите. Това ще осигури на хората безсмъртен интелект.

До 2045 г. според Кърцвейл нашата зависимост от биологията ще бъде напълно преодоляна, защото в телата ни ще плуват милиони наноботи, които ще регенерират тъканите ни, ще изкореняват болестите, преди да са се появили, и освен всичко друго ще ни осигурят свръхчовешки възможности. А след това? Какво ще се случи, когато компютрите станат

милиарди пъти по-мощни

от сегашните, а хората се превърнат в могъщи киборги с мозъци като суперкомпютри и неподвластни на стареене и болести тела? Ето какво, казва Кърцвейл: Представете си, че учените и инженерите са хиляда пъти по-интелигентни и могат да работят хиляда пъти по-бързо. За един час те ще могат да постигнат прогрес в науката и технологиите, за който сега са необходими 100 години. Резултатът ще е безкрайно ускоряване на технологичната еволюция, като първата цел на свръхумните киборги ще бъде да стават все по-умни и все по-умни.

Тази главозамайваща и радикална визия за кратко време превърна Кърцвейл в нещо като технологичен еквивалент на рок звезда. Днес идеите му са сред най-обсъжданите теми в блогосферата, предизвикващи разпалени дискусии и крайна поляризация на мненията. Някои смятат вижданията му за ужасяващи и нечовешки, други го обявяват за един от най-великите мислители на нашето време и го провъзгласяват, нито повече, нито по-малко, за истински атеистичен пророк.

При всички случаи идеите на Кърцвейл имат много последователи, като сред тях са и някои от най-могъщите хора в света на технологиите - например съоснователят на Google Лари Пейдж. Други обаче не крият раздразнението си от Кърцвейл. Например биологът от Университета на Минесота П. З. Майърс открито осмива вижданията на „технопророка” в своя блог. Преподавател в създадения от Кърцвейл Университет на сингулярността (Singularity University), пожелал анонимност, пък смята, че Рей Кърцвейл преминава през „най-публичната криза на средната възраст, през която някога е минавал някой мъж”. Визионерът приема спокойно всички критики към неговите идеи. Той например не споделя популярното виждане, че

свръхинтелигентните машини

ще искат да се отърват от своите тленни, уязвими и несъвършени човешки създатели. Кърцвейл е убеден, че могъщите машини ще ни почитат като свои създатели. Затова сценарият от поредицата „Терминатор” няма да се случи, а появата на зъл изкуствен интелект като Skynet ще остане само плашеща антиутопична визия, смята изобретателят.

Едно от нещата, които изумява мнозина, е способността на Кърцвейл да излага своята главозамайваща визия тихо и убедено. Държи се дружелюбно, спокойно и уравновесено. Женен е, има две пораснали деца, кара Lexus и се облича скромно и консервативно.

След всичко това безспорно е само, че никога преди Кърцвейл разделителната линия между лудия пророк и трезвия учен, както и между фантастиката и научната реалност не е била толкова размита. При всички случаи, независимо от индивидуалното отношение към идеите на Кърцвейл и към неговата личност, факт е, че концепцията за сингулярността е една от най-впечатляващите и трансформиращи идеи за бъдещето на нашия свят от началото на 21. век.

Начо Стригулев

Коментари