Проф. Енчо Попов - българският гуру на електрическите машини
Ерудиран учен в областта на електрическите машини, човек, който не работеше със справочници и помощна литература, не ползваше специални програми и софтуер, а всички формули бяха в глава му. Истински гуру на електрическите машини, по които по всяко време на денонощието работеше без умора да реализира всяка своя нова идея до съвършенство. Така описа проф. Енчо Попов - изтъкнат български изобретател в сферата на електротехниката, Атанас Христозов - собственик на фирма "Алмотт" ООД - Стара Загора, където ученият работи от 2013 г.
Проф. Енчо Николов Попов е подавал в Патентно ведомство на България заявки за 154 изобретения, в момента има десетки действащи патенти у нас и в чужбина в областта на електротехниката. Той е роден на 15 декември 1935 г. в Цар Калоян, умира на 5 януари 2023 г. Три пъти е бил отличаван с наградата "Изобретател на годината". По негова идея в Института по технология на металите "Акад. Ангел Балевски" - БАН бе патентовано и произвеждано съоръжението ЖЕТМАГ, което намира добър прием в индустрията на САЩ и др. страни. Вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" през 1999 г. През 2011 г. му е признат патент в САЩ, по който американска фирма купува от България най-мощните алтернатори в света. Сред действащите му патенти са: статор с вентилационни канали за електрическа машина, безчеткова електрическа машина с възбуждане от постоянни магнити и др. (фирма "Алмотт" ООД)
Всичко започва в края на 60-те години на 20-и век, когато ученият се включва в разработката на задвижванията на всички български металорежещи машини, произвеждани в заводите в Сливен, Троян, Нова Загора, Пазарджик, разказа Атанас Христозов. Задвижванията са разработени от екип, ръководен от българския учен. В този период проф. Енчо Попов посещава Япония, за да се запознае отблизо с работата на световния лидер в производството на електрически задвижвания "Фанук". С помощта на разработките на проф. Попов през 80-те години България се превръща в световен лидер в производството на металорежите машини с ЦПУ.
Първият проект, който пряко свързва през 2006 г. Атанас Христозов с проф. Енчо Попов, е за разработката на високомощностен алтернатор, предназначен за автомобилната индустрия на САЩ. Алтернаторът е внедрен в производство за нуждите на голяма американска компания през лятото на 2007 г., а изобретението е регистрирано на 16 април 2007 г. в Патентото ведомство на България.
С уникалната си конструкция алтернаторът е приложим за автобуси за градския транспорт с двигатели с вътрешно горене с понижени въглеродни емисии и служи за захранването на вградените в превозното средство електрически водна помпа и вентилатори. Системата на тези автобуси се нуждае от по-мощен алтернатор, обясни Атанас Христозов и допълни, че такива е нямало на пазара на САЩ.
След няколко години прекъсване животът отново среща Атанас Христозов с проф. Енчо Попов. Това се случва през пролетта на 2013 г., когато ученият започва работа в "Алмотт". За този период досега има регистрирани над десет български патента в САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция и Китай. Дружеството произвежда безчеткови електрически машини за транспортни средства, за задвижвания на отделни агрегати в самоходни платформи, строителни машини и за малотонажни плавателни съдове.
През последните години под ръководството на проф. Попов екип на "Алмотт" внедри в производството част от тези патенти с помощно финансиране, осигурено и по линия на Националния иновационен фонд.
"Проф. Енчо Николов Попов беше специална личност. Той живееше за и чрез електротехниката. Можеше в 12:00 часа през нощта да ти звънне и да те пита колко беше диаметърът на генератора, който правихме за "Лукас". За него задачите и технически въпроси бяха най-важни, такива хора като него скоро няма да се раждат", разказа за БТА доц. д-р инж. Георги Георгиев.
Проф. Попов е бил рецензент на дипломната работа на доц. Георгиев в края на 60-те години и е поканен от проф. Попов да работи в Научноизследователския и проектно-конструкторския институт по електротехническа промишленост. Проф. Попов беше събрал добре подготвен и ентусиазиран млад колектив (доц. Р. Апостолов, доц. Г. Георгиев, доц. Хр. Кацаров, инж. Ю. Пенков, инж. Ив. Трендафилов, Н. Градишки и др.), които правиха много разработки: всички постоянно токови двигатели за електрокари, които тогава се развиваха и произвеждаха в България, генератори и стартери за автомобили, двигатели за подавателни и главни задвижения на металорежещи машини с цифрови програмни управления. По тези електрозадвижвания бяхме номер едно в социалистическия лагер, а и в света, спомня си доц. Георгиев. Тези задвижвания се използваха в България и се изнасяха и в Русия, Китай и др. страни. Благодарение на иновативните решения, двигателите за подавателните задвижвания си спечелиха името "неразмагнитващи се", което бе една от причините за спечелване на конкуренцията с останалите страни, каза доц. Георгиев.