"Правото да бъдеш забравен" няма да важи за страните извън ЕС

26 септември 2019 г., 12:33
115

Спорът започна през 2015 година между Google и френският регулатор на личните данни. Гигантът въведе геоблокиране, което предотвратява европейските потребители да виждат определени връзки в мрежата, но отказа да цензуриране такива резултата в други части на света. Фирмата също така оспори глобата в размер на 100 000 евро, което френския регулатор наложи по казуса.

Снимка: pixinoo / Shutterstock.com

Съдът на Европейския съюз постанови, че Google не е задължен да се съобразява с регламента на ЕС за „правото да бъдеш забравен“ за домейните на търсачката извън Европа.

Решението на магистратите от Европейския съд е победа на технологичния гигант по дело, което се смята за ключово по отношение на това, дали европейската регулация трябва да се прилага и отвъд границите на Европа.

Американската компания настояваше, че премахването на определени резултати от търсачката ѝ, изисквано от европейското законодателство, не трябва да се простира върху домейна google.com и другите й сайтове за страни извън ЕС.

Решението на Европейския съд означава, че компанията трябва да премахне линковете, които злепоставят личности или фирми от търсачката си в Европа, но не и в други страни, след като получи искане за това.

Правото на изтриване (или право да бъдеш забравен) е право, свързано със защитата на личните данни и по-конкретно с отношенията с администратори на лични данни (хора или компании, които събират, записват, употребяват, обработват, разкриват и други действия с лични данни). Идеята се практикува в Европейския съюз и Аржентина. Проблемът възниква от желанията на индивиди „да определят развитието на живота си по автономен начин, без да бъдат постоянно или периодично стигматизирани в резултат от определени действия, извършени в миналото“. Например ако при определено търсене Google индексира страници, които съдържат лични данни на потребител, компанията се счита за администратор на такива данни. При определени условия (невярна, неактуална информация), потребителят има право на искане към компанията да премахне от резултатите с търсения линкове, които съдържат негови лични данни.

По данни на технологичния блог Questona български физически и юридически лица са подали общо 3239 искания за изтриване на информация от Google към септември 2019 г. Почти 85% от подадените искания са на обикновени български граждани. Останалите искания са разделени в категории, една от които са политиците и служителите на правителство. Тази категория е най-активна: тя е подала над 47% от всички искания за изтриване на информация.

Ключови думи:
Коментари