Когнитивното нетърпение: Пътят към оглупяването

28 юни 2019 г., 14:40
6163

Stefano Garau / Shutterstock.com

Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването.

Какво е когнитивното нетърпение?

Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“?

Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет.

Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи.

Шумът, който ни разсейва

Живеем в свят, в който тишината се превърна в лукс. Шумът е почти вездесъщ, не само акустичният шум, но и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на постоянното присъствие, което непрекъснато ни прекъсва при всякакви обстоятелства, присъствие, под формата на съобщения, социални мрежи, натрапчиво потребление на информация ...

В епохата на хипер-свързаността цари тревожност. И за да укрепи своето господство, не се поколебава да унищожи спокойствието, така необходимо, за концентрация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, ако имаме усещането, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е много по-интересно, не можем да се концентрираме.

Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкова висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред „опасен кръстопът за човечеството“, защото без внимание губим способността си да мислим и да вземаме автономни решения. „Вниманието, във всичките му измерения, представлява умствена ценност, която, въпреки че е малко призната (и понякога е подценявана), оказва силно влияние върху начина, по който се движим през живота”.

Как се отнема вниманието ни

Даниъл Голман нарича когнитивното нетърпение състояние на „непрекъснато частично внимание“. Това би било нещо като ступор, предизвикан от бомбардирането с данни от различни източници на информация. На практика ние се излагаме на толкова много информация, че просто не можем да я обработим адекватно, така че отдаваме само частично внимание на всеки стимул, било то четене, гледане на филм или разговор.

Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни преки пътища, което означава, че развиваме по-малко ефективни навици за внимание и въпреки че сме привидно присъстващи и фокусирани, в действителност нашето внимание е толкова разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху онова, което четем или слушаме.

Проучване, проведено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият ум обикновено блуждае между 20 и 40% от времето. В един разговор се случва същото нещо, така че не е странно, че по-късно не можем да си спомним голяма част от казаното, защото сме пропуснали важни части от него.

Голман обяснява, че „Колкото по-разсеяни сме по време на изграждане на нишката на разговора, и колкото повече време е минало, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма ще е празнината, а впоследствие, повече ще са нещата, които ни убягват.”

Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до обикновена забрава, последиците от него отиват много по-далеч. За да ги разберем, трябва да разберем как работи вниманието.

Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран

Нашият мозък има две отделни психични системи, които функционират относително независимо. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предупреждава за опасности и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго — вторично внимание. То е волево и има рефлексивен характер.

Когнитивното нетърпение засяга точно горното внимание, което засилва нашето самосъзнание и способностите за критическа мисъл, обмисляне и планиране. Когато преминем от един стимул към друг, това привлича вниманието ни само към онова, което считаме за опасно или което има голямо емоционално въздействие. От 20-те заглавия, през които се движат очите ни, само това, което генерира емоционален резонанс, ще привлече вниманието ни.

Проблемът е, че тази тенденция ни прави много уязвими, защото когато един стимул предизвиква интензивна емоционална реакция, може да се осъществи емоционално отвличане, което означава, че “Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху онова, което ни тревожи, докато нашата памет се реорганизира, благоприятствайки нарастваща памет, свързана със заплахата, пред която сме изправени […] И колкото по-интензивна е емоцията, толкова по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното отвличане е, така да се каже, лепилото на вниманието”, според Голман.

С други думи, отдаването на когнитивното нетърпение отнема от нас контрола и способността да мислим и решаваме автономно. Това ни прави кукли на емоциите, емоции, които другите могат да манипулират по желание. Без способността да се обръща внимание, ние сме лесно податливи, защото се превръщаме зомбита, които работят с автопилот.

Какво като знаем да четем, ако не мислим за съдържанието? Какво като прекарваме часове с приятел, ако не обръщаме внимание на това, което ни казва? Какво като сме „информирани“, ако не можем да мислим критично по отношение на новините?

Размяната на вниманието ни с ефимерната и често несъществена информация, която ни залива отвсякъде, просто не си струва.

Framar.bg

Коментари