Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването.

Какво е когнитивното нетърпение?



Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“?

Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет.

Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи.

Шумът, който ни разсейва

Живеем в свят, в който тишината се превърна в лукс. Шумът е почти вездесъщ, не само акустичният шум, но и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на постоянното присъствие, което непрекъснато ни прекъсва при всякакви обстоятелства, присъствие, под формата на съобщения, социални мрежи, натрапчиво потребление на информация ...

В епохата на хипер-свързаността цари тревожност. И за да укрепи своето господство, не се поколебава да унищожи спокойствието, така необходимо, за концентрация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, ако имаме усещането, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е много по-интересно, не можем да се концентрираме.