Той прави всичко възможно да отхвърлят H4.
Харисън започва да работи по модела H5, като същевременно продължават тестовете на четвъртия часовник. След 3 години битки с комисията – хората, от които зависи крайното решение, конструкторът не вижда никакъв друг полезен ход и успява да си издейства аудиенция при крал Джордж III. Стига се дотам, че лично монархът се заема със случая. Той тества петия часовник в продължение на 3 месеца през 1772 г. След като се убеждава в качествата му,
кралят съветва часовникаря
да напише петиция до парламента, като заплашва лично да „вразуми” депутатите. Най-накрая, през 1773 г., 80-годишният Харисън получава 8750 лири в брой от парламента за постиженията си. Така и не му дават официалната награда за хронометъра, но тя не е връчена на никого. Харисън умира 3 години по-късно.
Капитан Джеймс Кук използва часовника К1, копие на H4, по време на второто и третото си плаване. Корабният дневник на мореплавателя е пълен с похвали за часовника, а картите, които прави на Южния Тихи океан с негова помощ, са изключително точни.
На 24 март 2006 г. в Уестминстърското абатство най-накрая е открита паметна плоча на Джон Харисън. На нея е очертан меридиан, като линията е от 2 метала. Така тя напомня за най-разпространеното откритие на изследователя – термометъра с биметална пластина. И за дългата му битка с властимащите.
Калина Маркова
