Макар да не се замисляте за това, все пак подозирам, че откритието и еволюцията на пластмасата вероятно е уникалното събитие, променило и нас, и до голяма степен целия 20. век.

Може да се каже, че ерата на съвременната пластмаса започва с един човек. Лео Бакеланд се ражда в семейството на обущар в Гент през 1863 г. Онова, което прави от Бакеланд уникална фигура, е, че успява да комбинира три различни неща. Първо, той е много талантлив химик, завършил университета в родния си град. Второто му амплоа е това на изобретател, който използва знанията си по химия и в друга интересуваща го област - фотографията. На 24-годишна възраст Бакеланд се сдобива с патент за метод за разработване на фотографски плаки. На 25 години вече ръководи първата си фабрика за производството им. И трето, Лео Бакеланд притежава дарба, доста необичайна за един учен и изобретател - много добър бизнесмен е. А съвсем не е лесно да се разреши уравнението за трансформиране на идеи и експерименти в продукти и методи за практическа употреба и заедно с това да се ръководи компания. Очевидно Бакеланд

е в състояние да свири на цели три инструмента.

При това едновременно.

В началото на 80-те години на 19. век той се отправя на научно пътешествие до Съединените американски щати. След няколкогодишна работа във фотографската индустрия решава да стане изследовател и химик на свободна практика. Вторият му регистриран патент е за фотографска хартия, която позволява снимките да бъдат проявявани на изкуствена светлина. Гигантската компания Eastman-Kodak веднага забелязва откритието на младия и талантлив изобретател и откупува правата за сумата от 750 хил. долара. Трябва да знаете, че в последните години на 19. век подобна сума осигурява на Бакеланд финансова независимост до края на живота му. Но това съвсем не е краят на кариерата му. Бакеланд още не е навършил 40 години, а много скоро ще започне и новото столетие. Векът на пластмасата. Векът на д-р Лео Бакеланд.

Той, разбира се, не е първият. Докато е зает да трупа богатство, на бял свят се появяват няколко нови открития в областта на синтетичните материали. За да сме по-точни, първият полусинтетичен термореактивен материал, който може да се произвежда с комерсиална цел, вече достига пазара. Приносът на Бакеланд не е същинското откритие, той по-скоро предлага метода, чрез който реакцията между фенола и формалдехида може да бъде контролирана. Или с други думи - да бъде използвана в масовото производство. Визията и целта на Лео Бакеланд е (освен контрола на процеса)

да създаде материал, устойчив на нагряване и налягане.

Ако не може да устои на високи температури, материалът се стопява и връща в първоначалната си форма на гъста течност. Ако не може да издържи на налягане, се счупва като стъкло на пода.

Докато провежда дългата серия от експерименти, Бакеланд стига до идеята, че топлината, налягането и присъствието на алкален катализатор (уточнение за онези, които като мен се разболяваха в деня, когато имахме химия в училище: това е вещество, което ускорява реакцията между два химикала, но не се съединява с нито един от тях) са необходими, за да могат фенолът и формалдехидът да се съединят в термореактивна смола. След като смолата се втвърди, тя не може отново да бъде претопена при нагряване. До този момент всичко като че ли е ясно. На теория. Но както вероятно вече сте разбрали, нямаше да четете тази статия, ако нашият приятел Лео Бакеланд не разрешаваше сложни проблеми.

Новият материал буквално може да ни придружава до живот. Бакеланд го нарича “бакелит” - на фамилията си. На 13 юли 1907 г. д-р Лео Бакеланд регистрира прочутия патент за “топлина и налягане”. Това е моментът, в който се налага да свали бялата лаборантска престилка и да облече бизнес костюма.

В ранните години на бакелита няколко компании използват материала и намаляват разходите си, но все още продължават да

произвеждат продукти, които изглеждат като преди.

Радиоприемниците са конструирани така, че да изглеждат сякаш са направени от дърво, бижутата - все едно са от слонова кост или перли, а кухненските съдове приличат на мраморни или порцеланови.

Решената на успех компания трябва да е в състояние да приложи всички възможности на материала - за оформяне, моделиране по шаблон и оцветяване в почти всеки цвят и модел. Материалът издържа на топлина и високо налягане, може да бъде комбиниран с други материали. Устойчив е на електричество.

За първи път в историята си човечеството разполага

с материал с много малки ограничения, освен, разбира се, ограниченията в собственото ни съзнание. Така се появяват радиото, модерните тостери, футуристичните миксери и червените телефони. Пластмасата ражда камерата и фотоснимките. И грамофона, и грамофонните плочи са направени от бакелит. След това идва телевизионната революция и променя завинаги индустриалното общество. Бих отишъл дори още по-далеч с признанието, че за мен първата пластмаса е и първият демократичен материал в историята. Материал за всичко и всички.

Лео Бакеланд разбира това.

И вместо да забранява на компаниите да го ползват

или да ги съди за патентни права, той на практика кани глобалната индустрия да се възползва от откритието му. Дори след като защитава себе си и компанията със стотици патенти, не иска да отблъсква другите. Макар да настоява да се играе по неговите правила, Бакеланд иска да сподели шанса. Огромни корпорации му плащат, а все още неголемите компании го канят за акционер като отплата. Отвън понякога изглежда странно, като игра, в която винаги печелиш. Хората с идеи, с технически и дизайнерски решения разполагат с нов революционен материал в палитрата. А на Лео Бакеланд се налага да открива нови и нови банкови сметки, докато наблюдава как идеята му оживява.

Успехът на бакелита, за да бъдем честни, се дължи и на времето. Трябва да знаем, че през второто и третото десетилетие на 20. век не става дума само за материала и възможностите му.

Раждането му съвпада с радиореволюцията

и с появата на телефона във всеки дом. Както и с електричеството и всички появили се продукти и възможности.

Първата световна война е последвана от атмосфера, обгърната от вяра в бъдещето, такава, каквато сме усещали само още веднъж през последното столетие. Началото на 20-те години съвпада с раждането на стила арт деко. Истински светъл лъч в историята на дизайна. И по много причини славните дни на арт деко са славни дни и за бакелита в периода между Първата и Втората световна война.

А след като вече опознахме нашия приятел Лео Бакеланд, сме сигурни в едно - той наистина може да свири на три инструмента едновременно. През 1939 г. Бакеланд продава Bakelite Corporation на американския химически гигант Union Carbide. Пет години по-късно “бащата” на пластмасата издъхва след дълъг и изключителен житейски път.

Синът на обущаря, създал “материала с хиляди употреби”, си отива от света. Но името и приносът му ще ни съпътстват до живот.

Автор: Йохан Карлсон