Някога светът бил колкото пещера. Колкото днешния квартал „Надежда”. Свят непонятен, но обозрим. Натрупвайки повече знания, хората разширявали границите на своя кръгозор.
Днес добрите вести идват бързо, а някога вестоносецът от Маратон е трябвало да пробяга цели 42 километра, за да съобщи за победата над персите. Ех, да имаше един джиесем…
Мъдрецът Даниил написа първото пророчество на Стария завет, а неотдавна ЦРУ разсекрети 6 свои прогнози за бъдещето: световен глобализъм, победа над рака и старостта, 30-годишна хегемония на Америка, всемирен халифат, добив на вода от Марс и... световна титла за Китай по хокей на лед през 2087 г.!
В зората на човешката цивилизация първите съобщения пътували с гълъб или на кон, но когато Марко Поло и Колумб открили нови светове, общуването станало проблем. Тогава все още нямало Facebook и едва през 1844 г. на Самюъл Морз му хрумнало да се възползва от трептенето на електромагнитните вълни. Страйк! Първа победа на Човечеството над сборен отбор на Времето и Пространството.
Но мачът едва бе започнал.
Когато в прочутата Силициева долина сееха боб вместо микропроцесори,
българинът Джон Атанасов създаде първия компютър. Нещо средно между елка и картофобелачка. Но американците взеха добър урок и прозряха - който овладее информационните технологии и телекомуникациите, той ще владее света през следващото хилядолетие.
Горе-долу по времето на Джон Атанасов някой си Бил Хюлет и неговият приятел Дейв Пакард наели огромен гараж и вместо автосервиз започнали дребен бизнес с 538 долара. А Бил Гейтс дори не е бил роден…
Днес светът гледа иранска спътникова телевизия, купува норвежки маслини и гръцки острови по електронен път, открива любовта чрез виртуализация на зададени параметри и бъбри по мобилния си видеотаблет от Акапулко до Долна Арда. Таблетът е с 32 GB вградена памет и пълен набор от сензори - компас, акселерометър, жироскоп и сензор за близост. Гледаш 3D изображение без очила, пишеш мейл, сърфираш в нета, пиеш облак с лед и едновременно си чатиш в социалните мрежи с приятели. И това се случва не от компютъра ти, а от мобилния телефон!
Светът отново е колкото едно голямо село.
По ирония на комуникационната съдба. Днес батерията на телефона или таблета може да бъде заредена от слънце, от шума на съседската прахосмукачка, дори от звука на гласа ви, докато говорите по телефона. Вече съществуват тъчскрийн интерфейси, проектирани на стъкла, маси, стени и дори във въздуха. А вие може да ги манипулирате с ръце. Съвсем скоро виртуални хора, досущ като нас, ще населяват холографските среди.
И тъй върви светът! Към все по-бързо и качествено общуване, към глобален телекомуникационен ъпгрейд. Днес с помощта на сателита и новите технологии,
без грам творческо въображение,
както си седиш в Бусманци, може да надникнеш в пазвата на Кийра Найтли, докато мие зъбки в хотелската си баня в Хонолулу. Но ако имаш необятното творческо въображение на родния премиер, с малко повече хъс и бетон можеш да асфалтираш и Лунната пътека, и Млечния път дори! Щом те влече!
И тъй, улисани в шеги и закачки, няма да усетим как ще минат някакви си 3 млрд. години и Андромеда ще се сблъска с нашата галактика. Проблемът е какво ще правим след това? Дали ще се върнем към наколните жилища?
Разкъсван от подобни противоречия, човек няма как да не се впечатли от предсказанията на Рей Кърцвейл. Видният футурист предрича, че нанотехнологията ще доведе до еволюция, която ще ни позволи да произвеждаме всякакви продукти буквално от нищо, да правим компоти, пардон, компютри с интелект, по-висок от човешкия, които ще доведат нов вид медицина на подклетъчно ниво. Което пък ще ни позволи да преодолеем смъртта!
Господи, старостта ще е най-баналната болест,
лечима с две имунизации на всеки 1000 години. Но какво ще прави вашият лекуващ лекар тогава, когато няма да има никакви болести? Как какво, той ще е ваш личен градинар. Ще отглежда любимите ви хортензии и петунии на покрива на частния ви билдинг. А вие ще се излежавате лениво насред удобен виртуален хамак и ще решавате голямо и трудно судоку.
Вашият комп, вграден в стената, ще композира мелодия, подходяща за сутрешната ви меланхолия. В сравнение с него японският суперкомпютър Кей с неговите 8,2 квадрилиона изчисления в секунда ще прилича на стар съветски будилник. Eкран с големината на стена автоматично ще включва виртуален горски пейзаж, ще се чува тих птичи хор, в стаята ще се разлива свеж планински въздух и дъх на есенни цветя, окъпани в сутрешна роса.
Биочип в интелигентната тоалетна чиния ще проверява дали имате нарушения в обмяната на веществата. Възпитан робот ще ви обръсне само за миг с фин троен сензор. А през това време видеохладилникът ще ви поръча любимото меню, обявявайки на сензорен дисплей колко калории сте погълнали.
Машината за кафе ви пита на три езика
какво кафе искате, сякаш не знае. Със слънчевата енергия, събрала се от предишния ден, водородният клетъчен генератор разделя отпадъчната вода на водород и кислород. След това водородът отива за окисление в горивните клетки - за допълнителна електроенергия, а вие си поръчвате електронен билет за ZEHST, чиито ракетни двигатели развиват скорост, четири пъти по-голяма от скоростта на звука. Полетът ви от Париж до Токио ще е около 2 часа – време, достатъчно да изгледате най-новия български филм, носител на пет „Оскара”.
Никой не е по-голям от мечтите на просяка.
Свийте новия брой на поредния жълт вестник, навийте го като тръба и погледнете през отвора небето над себе си. „Хъбъл” ряпа да яде! 20 млн. звезди ще ви смигнат в 4D формат. И сред тях – един неидентифициран летящ ОБЕКТ. Вашата все още неосъществена мечта!
Нито за миг не я изпускайте от очи, дръжте здраво връвта на хвърчилото! Защото... какво би бил светът, ако не преследвахме своите безумни детски мечти?
Ивайло Диманов
