Юли 2022 г. ще се запомни в Западна и Централна Европа с продължителна тежка гореща вълна и с 40-градусови жеги във Великобритания и Северна Германия. Тези екстремно високи температури, отчетени в Западна Европа, бяха изненада, защото показват, че 40-градусовите горещини стават характерни за все по-северни територии. Антарктида за втори пореден месец отчита рекордно малка площ на морския лед. Значителна положителна аномалия имаше и в Северна Америка, докато в Австралия средните температури бяха поднормени. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през юли 2022 г. в глобален план е била с 0,54 °C по-висока спрямо предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,38 °C по-висока от настоящия климатологичен период 1991 – 2020 г. Според тази температурна аномалия тазгодишният юли се нарежда сред трите най-топли месеци юли, като разликата с останалите в топ 3 (2016 и 2019 г.) е едва 0,02 °C. Поради незначителната разлика, не може да се заключи с категоричност кой юли от тези три е най-топлият, но все пак 2019 г. се възприема като водач в тази класация, според методиката на Коперник (C3S). Пак според тази методика, за последните 22 години има само две години с отрицателна аномалия през месец юли – през 2000 и 2004 г., спрямо периода 1981 – 2010 г. (Фиг. 1). За последните 10 години глобалната средна температура през юни се е повишила с 0,24 °C. 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.

По света

През изминалия месец юли средните температури в Северното полукълбо бяха преобладаващо над средните. С големи положителни аномалии се отличават централната и най-северната част на Северна Америка, както и много части от Азия, където превишението надхвърля 5,8 °C. С много голяма наднорменост се характеризират и някои части на Западна и Източна Антарктида, което дава отражение върху покритието с морски лед в региона (Фиг. 8). Поднормени средни температури са регистрирани в Централна Азия, Пакистан и Западна Индия. Със значителна отрицателна аномалия са средните месечни температури в Далечния Изток на Русия. 

В Южното полукълбо най-високите температури са регистрирани в Централна Южна Америка и Южна Африка, докато в по-голямата част от Австралия са отчетени температури под средните.

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Температурите на въздуха над океанската повърхност се отличават с по-равномерно разпределение на положителните и отрицателните аномалии. Температури над средните се наблюдават най-отчетливо над Средиземно море, северната част на Тихия океан и в моретата около Антарктическия полуостров. Температури под средните се характеризират за западната част на Индийския океан и както винаги през последните години около Южния Тропик на Тихи океан, което е свързано с продължаващата Ла Ниня.  

В Европа

В Европа след изключително топлия юни, юли 2022 г. също е по-топъл от нормата за периода 1981 – 2010 г., като положителната аномалия е 1,12 °C При сравнение с новия климатологичен период 1991 – 2020 г. превишението на нормата естествено е по-малко – 0,72 °C. За последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с 4 десети. Юли 2022 г. в Европа е шестият най-топъл, като е с почти 1 °C по-студен от водача в тази класация, случил се през 2010 г. Интересното в редицата с данни е, че първата година с положителна аномалия се случва още през 1984 г., докато през останалите месеци положителните аномалии обикновено започват през 90-те години на ХХ век. Последният поднормен юли, макар и със скромна аномалия, е регистриран преди 18 години – през 2004 г.  

В регионален план с най-висока положителна температурна аномалия се отличават  много части на Западна и Централна Европа, както и в Северна Русия (Фиг. 3). Причината е интензивна и продължителна гореща вълна около средата на месеца, която „счупи“ редица температурни рекорди. 

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.

За пръв път във Великобритания е регистрирана абсолютна максимална температура над 40 °C. Интересен, и същевременно стресиращ, е фактът, че предишния рекорд е подобрен в повече от 40 станции в Обединеното кралство. В момента най-високата температура на Великобритания „държи“ Конингсби, Линкълншир със стойност 40,3°C отчетена на 18 юли, 2022 г.. На същата дата паднаха рекордите и на Уелс и Шотландия (Фиг. 4). Лондон също вече се „гордее“ с абсолютен максимум над 40 °C. 

Фигура 4. Нови абсолютни максимални температури в Обединеното Кралство поставени на 18.07.2022 г. Източник.

Горещата вълна в средата на юли счупи рекордните температури на редица станции в Португалия (47 °C най-високата температура за целия месец в Европа), Испания, някои централноевропейски страни, Франция и Германия (Фиг 5). 

Фигура 5. Нови абсолютни максимални температури в някои станции на Западна и Централна Европа поставени между 14 и 20 юли 2022 г. Източник.

Психологическата граница на 40 °C пълзи на север и вече Северна Германия има стойност над този праг. На 20 юли 2022 в Хамбург бяха отчетени 40,1 °C – нещо немислимо за този северногермански град, известен по-скоро с мрачното и хладно време.  

За да „охладим“ малко страстите ще споменем, че в повечето скандинавски държави – в Исландия, в Прибалтика, в част от Украйна и Южна Русия средните температури бяха под нормата. 

В България

В България в почти цялата равнинна част юли 2022 г. е с положителна температурна аномалия. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, стойността на отклоненията спрямо периода 1981 – 2010 г. е между 0,5 и 2 °C. С най-голямо превишение се отличават някои части на Централна Северна и Североизточна България, а по-близки до нормата са аномалиите в южните части на страната, както и по Южното Черноморие. С поднормени средни температури се открояват някои планински райони. Юли 2022 г. затвърждава тенденцията на предходните месеци от годината за по-големи отклонения в Северна, спрямо Южна България.

Най-топлият юли в нашата страна е регистриран през 2012 г. С големи положителни аномалии се отчитат още 2007 г. и 2021 г. От началото на века са регистрирани само 4 години с поднормени юли, спрямо периода 1981 – 2010 г. (Фиг. 6). Интересен факт е, че три от тези години са поредни 2004, 2005, 2006 г. И докато стойностите на отрицателните аномалии са незначителни, то на трите най-топли години от началото на века са няколко пъти по-големи, което е характерна черта на съвременния климат. 

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България за юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: www.stringmeteo.com

През юли съвсем закономерно, с оглед получените аномалии, повечето календарни дни са с положителна аномалия, като най-топло е било през третото десетдневие, когато „остатъците“ от горещата вълна от Западна Европа достигнаха и до Балканите. Най-високите температури в нашата страна достигнаха стойности до 40 – 42 °C, стойности с 2 – 5 °C под абсолютните рекорди. Ще припомним, че най-високата измерена температура в нашата страна е 45,2 °C, отчетена в Садово през ХХ в. Близка до тази стойност е измерената максимална температури в Пловдив на 5 юли 2000 г. 

В началото на второто десетдневие настъпи чувствително застудяване, при което бяха поставени някои „студени“ рекорда. През периода от 12 до 14 юли в по-високите западни полета измерените температури бяха твърде ниски за средата на лятото – между 3 и 7 °C (Фиг. 7), а в някои вътрешнопланински затворени котловини, като това на Астрономическата обсерватория в Плана планина, бяха отчетени крехки отрицателни стойности, което при съвременните климатични условия е впечатляващо събитие. Тези ниски стойности са рекордни за съответните дати, но не и за месеца. В София за пръв път през юли в три поредни утрини са отчетени минимални стойности под 10 °C, като и трите са рекорди или изравнени стойности за съответните дати. 

Но дори и с този забележителен студен период, средните месечни температури са наднормени, което е показателно за постоянството на повишението на температурите през последните години. 

Фигура 7. Рекордни минимални температури в София и Перник през юли 2022 г. Източник: изображение на автора.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за юли 2022 г. е била с 10% по-малко от средната за периода 1981 – 2010 г. Тази стойност отрежда на тазгодишния месец юли 12-то място в класацията за най-малка площ на морския лед. Водач в тази касация е месец юли през 2020 г., когато поднормеността е достигнала до 19%. 

Картата на аномалиите в концентрацията на морски лед за юли 2022 г. показва доста сложен микс от територии с положителни и такива с отрицателни аномалии в различните сектори на Северния ледовит океан (Фиг. 8.). Може да се обобщи, че вътрешността на океана се характеризира с концентрации на лед над средното, докато крайбрежните морета на Евразия, както и северно от Беринговия проток, концентрациите са значително под средните, спрямо средните нива за периода 1981 – 2010 г. 

Фигура 8. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF.

В Антарктика през юли 2022 г. площта на морския лед достигна 15,3 милиона км2, което е с 6% под средното за периода 1981 – 2010 г. за месеците юли. След рекордно ниските стойности през юни, това е и рекордно ниско ниво за юли в 44-годишния запис на сателитни данни. Предишните рекордно ниски нива бяха през 1986 г. и 2017 г. 

Юли 2022 г. продължава поредицата поднормени месеци с нива на морския лед много под средното, започнала от февруари 2022 г. Заслужава да се отбележи също, че обхватът на морския лед в Антарктика година по-рано – през юли 2021 г. беше над средното, което подчертава голямата междугодишна променливост, която често характеризира антарктическия морски лед през сателитната ера. 

Фигура 9. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през юли 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF.

В синхрон с аномалиите на температурата на въздуха, концентрацията на морски лед е под средните нива от моретата на Амундсен и Белингсхаузен по крайбрежието на Западна Антарктика, до северното море на Уедел по-на изток, както и в по-голямата част от сектора на Индийския океан (Фиг. 9). Единственият сектор с подчертано ниво над средните концентрации с лед е северната част на море Рос. 

За никого не е изненада, че месец юли 2022 г. е бил с наднормени температури. Може да се каже, че и горещите вълни в Европа също не са изненадващи и вече са донякъде и очаквани. Но, изненадата идва от екстремно високите температури, отчетени в Западна Европа, като 40 градусовите горещини завземат все по-северни територии. Несъмнено интензивността на тази гореща вълна се свързва с климатични промени. Според френските климатолози, независимо от сравнително точно предвидения сценарий за емисиите на парникови газове, честотата и интензитетът на горещите вълни ще се увеличат през следващите десетилетия, като се очаква удвояване на горещите вълни до 2050 г. В края на века, при запазване на сегашния темп на нарастване на концентрациите на парниковите газове, тези събития не само ще бъдат по-чести от днес, но ще бъдат по-тежки и с по-дълготрайни с период на случване от края на май до началото на октомври. 

* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: д-р Симеон Матев / Климатека

Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

 

В публикацията са използвани материали от: