Първо стана ясно, че ако птицечовката отиде на рейв парти, ще изглежда изключително атрактивно, а сега се оказва, че и вомбатите, бандикутите (или торбести язовци) и другите торбести животни биха могли да се присъединят към партито. Съвсем неочаквано учени откриха, че всички те сияят чудесно във флуоресцентни зелени, сини и розови цветове под ултравиолетова светлина.

През последните години учените откриха, че биолуминисценцията при бозайниците се среща по-често, отколкото сме предполагали – например летящи катерици, които могат да сияят в специфичен розов цвят. Това накара изследователите да проверят колко далеч назад в нашето родословие на бозайници е съществувала тази характеристика, като проучат по-подробно еднопроходните, най-древният все още жив род бозайници с представител птицечовката (Ornithorhynchus anatinus).

Естествено, веднъж щом става ясно, че птицечовките могат да флуоресцират, други изследователи като Кени Травуйон и Линет Умбрело от Западноавстралийския музей на бозайниците, насочват ултравиолетовата светлина към различни образци в колекциите на музея на Западна Австралия. И не остават разочаровани. Те откриват, че и вомбатите, и торбестите язовци светят в неоново сияние.

„Проверихме по този метод едва две дузини бозайници, т.е. проучването не е изчерпателно – коментира Травуйон пред Science Alert. – Около една трета от тях действително сияеха.“

Това включва птицечовката (тествана два пъти), ехидната, бандикута и билиби, опосуми и някои прилепи. Тези животинки от Австралия се присъединяват към останалите живи същества, които биофлуоресцират, включително насекоми, жаби, риби и гъби.

Биофлоуресценцията се случва тогава, когато дадено живо същество абсорбира високоенергийно радиационно лъчение – например ултравиолетова светлина. Впоследствие то излъчва обратно светлината с по-ниска честота. В кожата или друг животински тъкани (включително кости и зъби ) са идентифицирани множество протеини, способни на това, коментира пред Science Alert Грета Франкъм от австралийския музей.

„В отделни части на животинския организъм съществуват химически съединения, които изглежда флуоресцират. Т.е. не е изненадващо да се установи, че има други химични съединения в други неща като козината, които флуоресцират", казва още Франкъм.

Все още ни предстои да разберем как и защо точно възниква биофлуоресценцията при тези бозайници. Колкото и да е постигнато обаче, то със сигурност дава някои поразително ярки резултати под ултравиолетова светлина, като ушите и опашката на този малък зайцеподобен бандикут (Macrotis leucura).

Източник: Science Alert