Мисия възможна: как разходите за сигурност и отбрана да работят и за климата?

Разумното насочване на част от военните разходи може да подпомогне усилията за адаптация към климатичните промени.

• Държавите членки на НАТО, сред които и България, ще трябва да отделят по 5% от своя БВП в разходи за отбрана или до 950 млрд. долара годишно – за членките на НАТО и ЕС.
• Огромните финансови нужди за военни цели ще наложат трудни решения и поставят реален риск това да застраши целите на ЕС за климатична неутралност.
• Съществуват редица възможности за инвестиции „с двойно предназначение”, особено по отношение на отбраната и адаптацията към климатичните промени.
• Специалното оборудване, сателитните наблюдения, автономните технологии, включително въздушните и морски дронове, могат да се използват и за реакция при метеорологични бедствия или за тяхното прогнозиране и мониторинг.
• Възстановяването на природните екосистеми като крайречните влажни зони, поглъщащи въглерод и осигуряващи вода, може да има и отбранителна функция.
• Концепцията за „устойчивост на цялото общество” е важна и означава всеки да бъде подготвен – не само армията, но и гражданите, институциите и общностите. Това е ключът към справяне с всякакви кризи – военни, икономически или климатични.
• Важно е да инвестираме умно, за да предпазим обществото си не само от военни заплахи, но и от различни други кризи едновременно.

Новите цели на НАТО за ръст в отбранителните разходи поставят въпроса дали необходимите финансови и бюджетни компромиси ще застрашат усилията на държавите да адаптират икономиките и обществата си към климатичните промени. Вместо сблъсък между сигурност и климатична устойчивост, е възможно да се търсят допирни точки и двойни ползи от инвестициите. Как това може да се случи?

Въпроси и възможности за разходите за отбрана

След срещата на върха на НАТО на 24-25 юни бе потвърдено, че държавите членки на Алианса трябва да отделят по 5% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) в разходи за отбрана – в сравнение със сегашната цел от 2%, което е и постигнатото за последните години ниво на бюджета за отбрана на България. Формалният ангажимент, приет в декларацията от срещата, включва 3.5% от БВП на всяка страна за директни инвестиции във въоръжение. Допълнителни 1.5% от БВП трябва да бъдат инвестирани в “защита на критичната инфраструктура и мрежи, гарантиране на гражданската защита и устойчивост, разгръщане на иновации и укрепване на базата на отбранителната промишленост”.

Става въпрос за огромни средства в сравнение с разходите за други ключови приоритети на европейските държави. New Economics Foundation например наскоро оцени, че общата финансова “дупка” за адекватно изпълнение на всички екологични и социални цели в политиките на ЕС се равнява на около 2,1 до 2,9% от БВП на Съюза (375-526 млрд. евро) годишно. Новите военни разходи – дори само тези за постигане на “твърдата” цел от 3,5% от БВП биха натоварили страните членки на ЕС и НАТО с нови поне 360 млрд. евро годишно. Ако говорим за постигане на 5% всяка година, това би означавало общо около 950 млрд. долара за отбрана годишно (5% от БВП на ЕС минус БВП на Австрия, Ирландия, Кипър и Малта, не членуващи в Алианса). Разбира се в случая на НАТО не говорим и за съществуващите механизми за солидарност и прехвърляне на разходи, познати от многогодишните бюджетни рамки на ЕС, в които страни като България традиционно са нетен бенефициент.

Предстоят трудни решения за разпределение на публични средства – независимо от обтекаемостта на тези дефиниции, сравнително дългия хоризонт за постигане на целта – до 2035 г., както и възможността всяка държава да облече амбицията в свои дефиниции, планове и мерки.

Трябва ли да се откажем от климатичните цели заради милитаризацията?

На 2 юли Европейската комисия потвърди предложението си за 90% съкращаване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2040 г. Един от аргументите в съобщението на Комисията бе именно “настоящият геополитически контекст и сигурността” – нещо като евфемизъм за зависимостта на Съюза от петролните и газови доставки от Русия и други “съмнителни режими” (по думите на еврокомисар Хукстра). Някои страни и индустриални лобита незабавно се обявиха срещу новата цел като “нереалистична” и без “осигурено справедливо финансиране”.

Нужните разходи на страните от НАТО за отбрана до 2035 г. надхвърлят като стойност всички международни ангажименти, европейски и национални инвестиции в преход към климатична неутралност, които ЕС и държавите му членки са поемали.

Това включва и договорена на COP29 цел от 300 млрд. долара годишно международно финансиране за климата от развитите за развиващите се страни, отново към 2035 г., както и при новите разходи за страните членки на НАТО – и тук се очаква основна тежест да падне върху страните от ОИСР и страните от ЕС, особено с оглед на повторното оттегляне на САЩ от Парижкото споразумение.

Не са правени оценки на въздействието или проучвания как точно военните разходи ще се отразят на икономиките, пазарът на труда или инфлацията в европейските държави. На лице е само надеждата за “реиндустриализация” и анекдотите за автомобилни заводи, произвеждащи танкове. Не се знае още как и за какво тези пари ще бъдат похарчени и дали по-голямата част от тях ще останат в ЕС.

Сблъсъкът между амбициозните цели за климат и отбрана изглежда като гордиев възел, който може само да попречи на изпълнението на климатичните и социални политики.

Това, обаче, не е единственият възможен сценарий. В рамките на широко дефинираните възможни стратегически климатични и отбранителни проекти има поле от неразработени синергии, което може да бъде в полза на всички страни.

В т.нар. “white paper” за европейска отбрана и готовност до 2030 г. и комуникацията на ЕК за повишаването на разходите за отбрана от март т.г. например никъде не се споменават разходи, свързани с внедряване на нисковъглеродни решения или адаптация към изменението на климата.

Акцентът е поставен върху разширяването на производството на военни системи, иновации, свързани с изкуствен интелект, киберсигурност, дронове и др., както и обезпечаването на мобилност и маневреност на армията.

В същото време налице са редица възможности за подкрепа на действията и готовността на обществото за адаптация към климатичните промени чрез инвестиции, свързани със сферата на отбраната. Много от необходимите за функционирането на въоръжените сили системи – като например сателитни данни, наблюдение на територията и акваторията, както и безпилотни апарати за разузнаване, търсене и спасяване – със сигурност биха намерили приложение в операции за реакция на бедствия, породени от екстремни метеорологични явления.

Тези съображения трябва да се вземат предвид и поради основната промяна в Пакта за стабилност и растеж на ЕС – възможността 15 от държавите членки на ЕС, включително България, да увеличат годишните си бюджетни дефицити с до 1.5% във връзка с нуждата от отбранителни разходи.

Адресирането на климатичните, наред с отбранителните рискове, със сигурност би следвало да фигурира в бюджетните решения на тези страни с оглед на разходването на толкова голям публичен финансов ресурс.

В България през 2024 г. Министерството на отбраната изготви т.нар. Стратегия за подготовка на въоръжените сили за изменението на климата. Въпреки, че фокусът на стратегията е именно върху рисковете за самите въоръжени сили, както и нуждата от намаляване на емисиите от техните дейности, една от заложените цели е именно “Защита на населението и инфраструктурата от природни бедствия, които могат да нараснат в бъдеще.” За изпълнението на целта са споменати “дейности за развитие на системите за предупреждение и докладване, разработване на планове за действие при бедствия и усъвършенстване на методите за реагиране в извънредни ситуации.”

Не са посочени, обаче, конкретни технологични решения или инвестиции, които биха могли да подпомогнат вземането на решения по отношение на новите средства за отбрана.

Подобни решения вече се прилагат в други държави и България може да почерпи опит, както и да развие собствен капацитет в това отношение.

Испания дава тон

Някои от най-застрашените европейски държави от променящия се климат осъзнават тази възможност. Испания, която успя да издейства от НАТО отстъпки при изпълнението на целта от 5%, вече прие решение, че 17% от увеличените пари за отбрана в последния ѝ бюджет ще бъдат вложени в подобряване на способностите за реагиране при природни бедствия.

Това ще стане като се подобри капацитетът на специалното военно подразделение Unidad Militar de Emergencias – UME, сформирано през 2005 г. В началото на съществуването си това подразделение е било критикувано като “скъпа втора пожарна команда”, но впоследствие е доказало ползата си с оказаната незаменима подкрепа при реакция при горски пожари и наводнения, включително тежките наводнения във Валенсия през 2024 г.

Тук е важно да се спомене, че техниката, с която такива формации разполагат, включително за транспортиране по суша, вода и въздух, често е проектирана с норми за мултифункционалност, проходимост, здравина и издръжливост, които многократно надхвърлят възможностите на техниката на цивилните служби (разбира се, това е на цената на допълнителни разходи, гориво и емисии).

Фиг. 1: Военен камион LVSR на американската морска пехота (на въоръжение в НАТО, вкл. в Румъния и Гърция) разтоварва стандартни контейнери. Подобни платформи могат да достигнат бързо до епицентъра на природни бедствия и да доставят модули с критично важно оборудване като лаборатории и операционни зали, генератори и индустриални батерии за електричество. (снимка: полк. Пол Питърсън/Уикипедия)

Ранно прогнозиране на бедствия

Друга ценна компетенция на въоръжените сили, която може да подпомогне прогнозирането и следенето на метеорологични бедствия, е възможността те да предоставят данни от наблюденията си в реално време от спътници и летателни апарати. В Европа и Северна Африка има отлично покритие от цивилната сателитна програма “Коперник” и информационната система EFFIS, която следи риска и оценява щетите от горски пожари, но в миналото американските спътникови системи като VIIRS на NASA и NOAA са се възползвали от редица технологии и скъпи инвестиции в космическа инфраструктура, развити за военни цели. Иновациите, включително по-чувствителни сензори и AI за много по-ранно откриване на пожари с размер от няколко квадратни метра, може да бъде подпомогнато от част от разходите за проучване и развитие, свързани с националната отбрана. Това е особено важно, тъй като администрацията на Тръмп не планира да възобнови финансирането за спътникови изследвания на времето и климата, в тон с цялостното отстъпление от климатичната наука.

Подобна е и ситуацията по отношение на дроновете – според еврокомисаря по отбрана Андрюс Кубилиус: “Европа има нужда от милиони дронове” като страните, граничещи с Русия вече са направили заявка за “стена от дронове”, която символично ще замени едновремешната “желязна завеса”. Би било крайно нерационално, ако поне част от огромния финансов ресурс, който ще бъде заделен за разработката и производството на тези милиони дронове, да не бъде насочена към “технологии с двойна употреба”, които да позволят те да изпълняват и цивилни задачи.

Те може да са свързани с наблюдение и измерване на параметрите на атмосферата, подобно на сензорите и сондите в метеорологичните балони (има военни разработки за пускане на дронове от височинни балони), търсене и спасяване при бедствия, или при борбата с градушки, за която в България се използват пилотирани самолети и ракети. В тази връзка трябва да се споменат и наземните и морски дронове, които също биха могли да изпълняват научни, наблюдателни или спасителни задачи.

Защитни съоръжения с екосистемни ползи

По-сложен от оборудването е въпросът с инженерната инфраструктура, която предстои да бъде изградена на територията на Европа с отбранителни и логистични цели. Например най-старите и семпли технологии за създаване на буферни зони и възпрепятстване на движението на противника, под “стената от дронове”, може да включват милиони противотанкови и противопехотни мини, допълнени с безкрайни огради от бодлива тел, стоманобетонни ограждения тип пирамиди и “драконови зъби”, които да спират верижни машини.

Подобни съоръжения не биха направили нищо за подобрение на локалния микроклимат, почвите или природните екосистеми, но биха могли да поставят под сериозен риск хората, животните и околната среда.

Възможно ли е да се изграждат защитни съоръжения с екосистемни ползи като задържане на вода, ветрова и противоерозионна защита, наред с възможността да спират нахлуваща армия? Има ли ефективни решения за отбрана, базирани на принципите на природните екосистеми?

Можем да почерпим вдъхновение например от холандските инженери от епохата на Ренесанса, които са използвали отлично преимуществата на “ниската земя”, за да създадат фортификации, обградени от езера и блата като естествени препятствия. Учени от Украйна, Полша и Германия, цитирани от Yale Environment 360, твърдят, че стратегическото премахване на някои от каналите и дигите, изградени да “отвоюват” земята от реките в Централна и Източна Европа, биха могли да спомогнат за намаляване на рисковете от наводнения и военна инвазия. Дори бобровите бентове или милионите микро-прегради за задържане на вода като полукръглите трапове, с които африканските фермери в Сахел и Етиопия “позеленяват пустинята” биха могли да помогнат за забавянето на съвременните механизирани армии.

Друг пример в това отношение е и Звездообразният Форт Буртанж, изграден през 1593 г. до днешната холандско-германска граница. Той умело съчетава отбранителни съображения като височина и припокриващи се огневи позиции, с естествени водни прегради, които днес разхлаждат и привличат водни птици и туристи.

*Фиг. 2: Звездообразният Форт Буртанж. Източник:* *Уикипедия*

По-лесно и бързо придвижване за всички

Обратната страна на монетата при изграждането на новата европейска инфраструктура за отбранителни цели е подобряването на мобилносттта. Докато тежките военни машини на противника са спрени от водни прегради и затъват в поглъщащи въглерод от атмосферата влажни зони, какви биха били начините да осигурим безопасна мобилност на собствените сили с ползи за природата и климата?

В това отношение тепърва трябва да се мисли, но със сигурност плановете за нови скоростни трансбалкански транспортни коридори или удълбочаване на реки като Дунав за улесняване на корабния трафик би следвало да вземат предвид ефекта върху емисиите от парникови газове от цивилновременния трафик (те могат да бъдат намалени с поетапно преминаване към влаков воден транспорт), както и въздействията върху ключови природни екосистеми.

Важен момент при жп транспорта, например, е улесняването на пътниците за безпрепятствено достигане до далечни дестинации без смяна на композиции, както става при жп пътуване от София до Букурещ дори след Шенген.

През април Европейската комисия прие нови правила, според които военнослужещи и тяхното оборудване могат да пътуват безпрепятствено с пътнически или товарни композиции, като вагоните и жп инфраструктурата се конфигурират гъвкаво, за да покрият тези нужди. Регулацията изисква новата практика да се прилага и за реакция на бедствия, катастрофи и аварии.ова ще бъде в полза при реакцията на екстремни метеорологични събития – железопътните линии се възстановяват по-бързо от пътищата при бедствия. Чудесно ще е ако подобни нови гъвкави регулации облекчат и редовния пътнически жп транспорт.

Сянка и защита от атака

Някои интересни отбранителни иновации в транспорта се случват след научени уроци от руската инвазия в Украйна. През пролетта на тази година украинските власти започнаха изграждането на противодронни мрежи над пътища в застрашените от атаки с дрон провинции като Суми. Уви, изглежда, че такива нововъведения ще намират все по-широко приложение. Затова може да се мисли как такива мрежи биха могли да произвеждат локална фотоволтаична енергия или да осигурят засенчване, намаляващо ефекта на топлинен остров.

Устойчивост на цялото общество срещу всякакви кризи

Важна възможност се предоставя от все по-често споменаваната концепция “устойчивост на цялото общество” (англ. whole of society resilience). Във военновременен аспект, това означава, че всеки сегмент от обществото трябва да бъде готов да участва в защита на жизненоважните функции при кризи и да подпомага въоръжените сили при техните задачи. Държави като Финландия и Тайван, с исторически опит от военни конфликти или поставени под конкретни заплахи, инвестират именно в този подход, за да подготвят обществата си. Тази концепция често се илюстрира с мерки като създаване на структури за “териториална отбрана” (каквито има в Украйна от 2014 г.), военна служба или обучения за гражданите, изграждане и ремонт на бункери против въздушна атака, и информационни кампании за запасяване на населението (например с храна за 72 часа).

Всъщност подходът e много по-комплексен и включва цялостна преоценка на рисковете и уязвимостите пред всяко общество. Ефектите от кризите са нелинейни и зависят от началните условия и конкретните силни и слаби страни на обществото. За да се преодолеят е нужна устойчивост, която се корени в добра подготовка, автономност и свързаност на всички членовете на общността. Така може да бъдат идентифицирани практики и решения за колективно и демократично действие по всички кризи: военни, социално-икономически, както и породени от промените в климата.

Фиг. 3: Адаптиран схематичен процес на финландския подход за устойчивост на цялото общество или „комплексна адаптивност на системите” (източник: *Ruggiero et al. 2024*)

И така, въпросът за 950 млрд. долара (годишно), на който Eвропа, включително България, трябва да отговори е как разходите за отбрана не просто да покрият нуждите на НАТО и националните армии, а да допринесат за устойчиви общества, разполагащи с ресурсите и разбирането, нужни за да се справят с множество кризи.

Една от най-належащите кризи, пред които сме изправени е климатичната. Новото внимание върху отбранителния сектор и нарастващите политически ангажименти и разходи за отбрана дотук служат като сигнал, че тази криза е де-приоритизирана, поне в кратсокрочен аспект. Но това няма да продължи дълго (с оглед на нарастващите климатични рискове и щети в ЕС), а и далеч не е задължително. Технологиите, решенията и подходите, описани по-горе, наред с много други, могат да бъдат инвестиции „с двойно предназначение”, които да допринасят за сигурността ни и по отношение на климата.

Автор: Апостол Дянков / Климатека

Апостол Дянков е автор в Климатека. Завършил е бакалавърска степен по „Икономика на околната среда“ в Oberlin College, САЩ и магистратура по специалност „Зелена икономика“ в Bournemouth University, Великобритания. Работил е като съветник на министъра на околната среда и водите и в дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ. Ръководил е програма „Климат и енергия“ на WWF България. Обучител на младежи в програмите за зелено предприемачество на WWF и Junior Achievement. Лектор в обучения на Института по публична администрация и в ESG Academy на Стопанския Факултет към Софийски университет. Член на Коалиция за климата и съучредител на Сдружение “Регенерати”.

В публикацията са използвани материали от: