Преди да се постигне съгласие за координатна система, навигацията е била доста хаотична. Разбира се, тя е била възможна, но държавите не са били единодушни къде точно трябва да минава „нулевият меридиан“ – линията, при която географската дължина се приема за 0°. Франция е публикувала карти, на които нулевият меридиан минава през Париж, докато Китай е създавал карти с 0°, преминаващ през Пекин — истински кошмар за всеки, който се е опитвал да се ориентира по света. Накратко, повечето държави са се съгласявали или настоявали нулевият меридиан да минава през собствената им територия, като го поставят на удобно за тях 0°.
През 1884 г. на международна конференция във Вашингтон, свикана от президента на САЩ Честър Артър, астрономи и представители на 25 държави се заемат със задачата да определят универсален нулев меридиан и да сложат край на объркването. На конференцията е отбелязано колко удобно е за такъв меридиан да се използва Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, където трябва да бъде поставена и международната линия на смяната на датата, тъй като тя минава почти изцяло над вода.
Така това място става нулевата географска дължина — линия, която се простира от върха до дъното на планетата и разделя изтока от запада. Определянето на 0 градуса географска ширина е било по-малко спорно (макар и по-трудно за изчисляване, изискващо много астрономия), като това е линията около екватора.
И така, какво има на координата 0,0? Както беше споменато, нулевият меридиан минава предимно през вода. Координатата 0,0 също е във вода — по-конкретно в Гвинейския залив, съвсем близо до западния бряг на Африка, в източната тропическа част на Атлантическия океан. Но все пак има нещо, което я отбелязва, а в дигиталните карти това място е дом на „Нулевия остров“ (Null Island).
При дигитализирането на карти чрез географска информационна система (GIS) адресните данни се преобразуват в координати. Това е сравнително прост, макар и отнемащ време процес. Ако обаче нещо се обърка с данните, резултатът може да бъде нелепа грешка под формата на остров.
„За съжаление, заради човешки печатни грешки, некачествени данни или дори дефекти в самия геокодер, процесът на геокодиране не винаги протича гладко“, обяснява Тим Сейнт Ондж в публикация в блог на Библиотеката на Конгреса. „Сгрешени имена на улици, несъществуващи номера на сгради и други странности могат да създадат невалидни адреси, които объркват геокодера, така че изходът става ‘0,0’. Макар този резултат да показва, че е възникнала грешка, тъй като ‘0,0’ всъщност е реална точка на земната повърхност според координатната система, обектът бива нанесен там — колкото и безсмислено да изглежда местоположението. Така се получава остров от несъответстващи данни.“
В даден момент този район шеговито започва да бъде наричан „Нулев остров“, а става известен на широката публика, след като доброволци-картографи от Natural Earth ръчно го нанасят върху своята карта, която е обществено достояние.
„[Нулевият остров] е измислен остров с площ един квадратен метър, разположен край Африка, там където екваторът и нулевият меридиан се пресичат“, според Natural Earth. „Разположен в центъра на 0,0 (нула географска ширина, нула географска дължина), той е полезен за отбелязване на грешки при геокодиране, които повечето картографски услуги насочват към 0,0.“
Буй с координати 0,0. NOAA National Data Buoy Center
Макар в недигиталния свят там да няма почти нищо, на това място се намира самотен буй, известен като Station 13010 – Soul. Той, заедно с още 16 буя, образува системата Prediction and Research Moored Array in the Atlantic (PIRATA), която следи фактори като температура, влажност и скорост на вятъра, подпомагайки метеорологичните прогнози и климатичните модели. Съвсем нелоша работа за един буй с най-желаните координати на планетата.
Източник: IFLScience
