Няма какво да се лъжем – сексът не винаги си струва усилията. За много животни цялата игра на чифтосване е толкова неудобна, че асексуалната репродукция често е най-добрият вариант.
Колкото и привлекателно да звучи обаче, еволюцията ще се намеси и дадената популация, отказала се от секса за твърде дълго, ще трябва да плати висока цена. Рано или късно един еукариотен вид или ще трябва да размени хромозомите и да увеличи генетичната вариация, или рискува да се превърне в изчезнал вид.
Такова поне е правилото, но един конкретен вид – бръмбарчето Oppiella nova – има друго мнение по въпроса.
След като сравняват генома му с този на неговия сексуално активен братовчед O. subpectinata, европейски екип от изследователи открива, че това микрометърно членестоного води милиони години наред непорочен живот и се справя чудесно.
Подобно на нас и тези миниатюрни животинки разполагат с копие на всяка своя хромозома, съставяща генома им, а това ги прави диплоидни организми.
Размяната на хромозомите и подлагането им на периодично размесване довежда до появата на разнообразни генетични комбинации в дадена популация, което означава, че когато настъпи някакво бедствие – например чума, температурна промяна или появата на нов хищник – поне някои индивиди ще успеят да оцелеят.
На практика това е есенцията на секса. За съжаление всички подробности, свързани с него – търсенето на партньор, високата конкуренция, образуването на сперматозоиди, целият процес на бременността – оказва отрицателно влияние на генетичното разнообразие.
Съществуват други начини, по които тази вариация може да се увеличи и които не разчитат на сексуалната репродукция. Тези процеси карат мутациите да се натрупват по различен начин в един и същи ген (алели) и да създава уникални сигнатури сред гените на асексуалните организми.
В случая става дума за т.нар. ефект на Мезелсън, кръстен на харвардския генетик Матю Мезелсън. На теория този пример за мутация може да се използва за идентифицирането на диплоидни организми, които представляват неподправени дългогодишни асексуални видове.
Единственият проблем е, че нито едно от тези доказателства не са категорични и оставят твърде много място за съмнения. Така например доскоро учените смятаха, че родословията на някои древни видове са били асексуални. Оказа се обаче, че те са станали такива едва наскоро.
Това, от което науката има нужда, е ясен и недвузначен сигнал за вариация в гените на животно, за което смятаме, че се е отказало от секса преди наистина много време и никога повече не е прибягнало към него. Което ни връща към O. nova – дребно бръмбарче с подпотекло, което се отделя от основното преди между 6 и 16 млн. години (т.е. това е вид, който е съществувал наистина дълго време).
По-важното в случая е, че това е вид, за който знаем, че е асексуален (за разлика от останалите представители в семейното дърво), което го прави особено подходящ за откриването на доказателства, подкрепящи ефекта на Мезелсън.
Анализирането на ДНК-то на тези животинки, чийто размер е едва 1/5 от милиметъра, е особено трудно. За да разкодира генома им, екипът дори прибягва до помощта на специализирани компютърни програми. Усилията обаче си заслужават.
„Нашите резултати показват ясно, че O. nova се възпроизвежда изцяло асексуално“, казва репродуктивният биолог Женс Баст от Лозанския университет в Швейцария.
Това не означава, че асексуалното възпроизвеждане е безпроблемно. Въпросното бръмбърче изглежда е по-скоро изключение от едно дост консистентно правило в биологията.
Откритието обаче на животно, което успява да загърби секса преди милиони години, доказва, че е възможно поне някои видове да процъфтяват и без него.
Изследването е публикувано в PNAS.
Източник: Science Alert
