Бракониери на яйца на морски костенурки във Филипините станаха техни защитници, съобщи Ройтерс.

Въоръжен с дървена пръчка, кофа и фенерче, филипинецът Джони Манлугай търси яйца на морски костенурки по плажовете на северната провинция Ла Унион всяка вечер. За него е лесно да намери местата за гнездене – от дете знае как да проследи животните и да вземе яйцата им, които да продаде или изяде.

Но той вече не краде яйца. Сега Манлугай използва познанията си, за да предпази застрашения вид морски костенурки „маслинова ридлея“.

„Влюбих се в това начинание“, каза Манлугай за Ройтерс. „Преди това нямах представа, че бракониерството е нелегално, и че не можем да се храним с яйца и месо на костенурки.“

Внимателно поставя яйцата в кофата заедно с малко пясък от самото гнездо. Яйцата ще получи организацията за опазване на плажовете, наречена „Управление на крайбрежните подводни ресурси“.

И петте вида морски костенурки, обитаващи филипинския архипелаг, са застрашени и застрашени - от нелегална търговия, лов и глобално затопляне, пише БТА. Усилията за опазване на видовете, започнати от организацията през 2009 г., обаче превърнаха бракониерите на морски костенурки в техни защитници. С помощта на финансови стимули и съответното обучение, нужно за закрилата на животните и предпазването на яйцата им от кражби, вече хиляди костенурки са спасени.

„Говорихме с бракониерите и се оказа, че бракониерството е било просто една от дейностите, с които да изкарват парите си“, каза Карлос Тамайо, оперативният директор на организацията. „Не са имали избор.“

Доброволците получават 20 песо за всяко яйце – четири пъти повече, отколкото биха спечелили от продажбата на яйцата. След това яйцата се пренасят и заравят в защитени зони.

Бившият бракониер Джеси Кабагбаг твърди, че доходите от събирането на яйца са много ценни за семейството му. От октомври Кабагбаг вече е събрал повече от хиляда яйца.

„Спрях с бракониерството, когато по време на обучение научих, че е незаконно, и че костенурките са застрашени. Сега съм наистина горд. Дори съседите ми оценяват това, което правя, защото не е лесно. Радвам се, че мога да допринеса за опазването на видовете.“