Хората обикновено мислят, че физическото насилие е най-лошото нещо, което може да причини един родител на детето си, но изследванията на детската травма и невробиологията показват, че пълното отсъствие на емоционална реакция от страна на родителя има още по-пагубен ефект върху развитието на мозъка.
За да оцелее и да се развива, детският мозък има биологична нужда от т.нар. механизъм „подаване и връщане“ – точно както в тениса. Детето прави звук, плаче или поглежда родителя (подаване), а родителят откликва с усмивка, прегръдка или дума (връщане).
Прост пример – ако имате малко дете на 2-3годишна възраст: в парка сте. То пада и се удря. Ожулва си коляното. Пробвайте да не скочите веднага от пейката, а да се усмихнете и да му направите знак да стане. Реакцията му ще бъде минимална и краткотрайна. От друга страна, ако се юрнете в галоп към него и започнете да се тюхкате, то ще помисли, че му се е случило нещо толкова ужасно, че е възможно да плаче половин час, без да спира.
Родителят има огромно и непосредствено влияние върху детето си.
При емоционалното пренебрегване родителят е физически там, но емоционално липсва (заради депресия, екранна зависимост, пристрастявания или тежък нарцисизъм). Детето „подава“, но отсреща има стена.
Последиците за детето в психологически план
Хроничен стрес и увреждане на мозъка
Когато бебето или малкото дете плаче или търси контакт и никой не откликва, в тялото му се изливат огромни количества от хормона на стреса (кортизол). Тъй като няма възрастен, който да го успокои, този стрес става токсичен и буквално разрушава архитектурата на развиващия се мозък.
Усещане за невидимост
Дете, което е удряно, изпитва страх и болка, но то получава (макар и по ужасен начин) внимание. Детето, което е пренебрегвано, развива дълбокото вътрешно убеждение, че неговите нужди, емоции и самото му съществуване нямат никакво значение за света.
Невъзможност за създаване на здрави емоционални връзки
В зряла възраст тези хора страдат от т.нар. дезорганизирано или отбягващо привързване. Те или не вярват на никого и изолират себе си, или влизат в крайно зависими и токсични връзки, защото отчаяно търсят одобрението, което никога не са получили.
Експериментът, който го доказва: „Неподвижното лице“
През 70-те години на миналия век д-р Едуард Троник провежда прочут експеримент. Майка и нейното бебе си общуват и се смеят. След това майката получава инструкция да застане напълно безизразна и да не реагира на бебето в продължение на само 2 минути.
Резултатът е стряскащ: в рамките на секунди бебето усеща промяната. То се опитва да върне вниманието ѝ – усмихва се, посочва с пръст, издава звуци. Когато не получава отговор, то започва да пищи, да маха с ръце, изпада в паника и накрая се свива в стола си, напълно отчаяно и безпомощно. Това се случва само за 120 секунди. Представете си дете, което живее в тази емоционална изолация с години.
БОНУС:
Другият най-реден метод на родителството е враждебният психологически контрол
Ако пренебрегването е най-лошият метод чрез отсъствие, то най-лошият метод чрез присъствие е психологическият тормоз и емоционалното изнудване. Това включва:
• Наказание чрез мълчание
Родителят спира да говори на детето с часове или дни, защото е сгрешило. Това е емоционално насилие, което активира същите центрове за болка в мозъка, както физическият удар.
• Условна любов
„Ако не си послушен/а, няма да те обичам“ или „Заради теб мама е нещастна“. Този модел вменява токсична вина и кара детето да потисне напълно себе си, за да угажда на родителя.
