Ефективното родителство е онова, в което ние сме уверени и успешни като родители, а децата растат като спокойни, но и психически издръжливи и отговорни хора.
1. Грижа, топлина, любов
Този стълб е основата на сигурната привързаност. Детето трябва да знае, че е обичано заради това което е, а не заради това, което прави (поведение или успехи).
Трябва да приемем всички емоции на детето (гняв, тъга, страх) - дори когато поведението му е неприемливо. Вместо „Няма защо да плачеш“, подходът е: „Виждам, че си ядосан и имаш право на това, но не може да удряш“.
Добре е да отделяме поне 20 минути на ден без телефони и разсейване, в които родителят следва инициативата на детето в играта или разговора.
Толкова е важно да слушаме активно. Слизане на нивото на очите на детето (клякаме или сядаме до него) и отразяваме думите му, което изгражда силно чувство на доверие и взаимност.
2. Последователност и предвидимост
Децата процъфтяват, когато светът около тях е предвидим. Липсата на последователност създава тревожност и провокира поведенчески проблеми.
Структуриране на деня в режим (време за лягане, хранене, екранно време). Когато детето знае какво следва, съпротивата намалява драстично.
Важно е партньорите (или бабите и дядовците) да имат сходни правила. Ако единият родител забранява нещо, а другият го позволява, детето се научава да манипулира границите и започва да крие от единия или другия различни неща. Ако единият не позволява, то знае, че може да отиде при другия. Това ще създаде конфликт и между двойката.
Правилата не трябва да зависят от настроението на родителя. Ако едно поведение е забранено в понеделник, то трябва да бъде забранено и в петък, независимо колко уморени сте.
3. Избор и контрол
Предоставянето на контролиран избор изгражда критично мислене, увереност и усещане за контрол у детето, като същевременно намалява битките за надмощие.
Вместо отворения въпрос „Какво ти се яде?“, се предлагат два варианта, които биха помогнали на родителя: „Ябълка или банан искаш за следобедна закуска?“. В първия случай детето може да се сети за нещо, което изобщо няма как да му осигурите, което пък от своя страна да доведе до конфликт и разправии, а вторият случай хем дава избор на детето, хем борави с вариантите, които са възможни за родителя.
Позволяване на детето да взема решения за неща, които го засягат директно и не застрашават безопасността му (например: какво да облече, коя книга да прочетете преди сън).
Чрез избора детето се учи, че решенията му имат тежест и то носи отговорност за малкия си свят.
4. Последици вместо наказания
Психологията прави ясна разлика между наказание (целящо да накара детето да страда или да изпита срам) и последица (целяща да го научи на причинно-следствени връзки).
Ако детето откаже да си обуе якето, естествената последица е, че ще му стане студено навън (стига да не е опасно за здравето). Може родителят да ги създаде изкуствен с цел да даде урок на детето. Например ако детето хвърля и чупи играчките си, логическата последица е, че тези играчки се прибират за определено време.
Търсете винаги такива вратички, за да постигнете крайната цел без стресови ситуации.
