„Вкъщи детето учи и знае всичко, в училище – мълчи и не вдига ръка за участие“ . Това е често срещан проблем, който тревожи родителите.

Ето как може да помогнете. Съвети и  насоки дава  учител-терапевт.

Защо се случва

Не е задължително това да се дължи на липса на знания: понякога детето изпитва затруднения да се справи със ситуацията – не е уверено в себе си.

И неговата увереност няма да се изгради, ако повтаряте: „Не се страхувай“, а чрез малки последователни стъпки.

1. Едно е да знае урока, друго – да се изяви публично

За детето това са две различни цели: първата: „Знам правилния отговор“, втората: „Готов съм да го кажа пред класа“.

И ако първата част е ясна, то с втората може да има затруднения.

Когато акцентирате върху това, то още повече се притеснява и чувства, че нещо не е наред.

Помогнете му да разбере какво точно се случва: дали се страхува да не сгреши, дали не успява ли навреме да формулира отговора?

Страхува ли се от реакциите на съучениците си?

Така ще се ориентирате как да помогнете.

2. Започнете с малки стъпки

Ако детето се страхува да отговаря пред целия клас – упражнявайте вкъщи публичните изяви. Първо нека отговори на вас, после на близък човек.

След това помолете учителя да бъде по-толерантен и да изпита детето на саме или пред малка група съученици.

Така то ще натрупва опит и увереност, постепенно разширявайки границите на зоната си на комфорт.

3. Упражнявайте изявите у дома

Понякога е полезно да се разиграват училищни ситуации у дома: родителят става учител и задава въпрос по темата и не прекъсва разказа на детето.  

След това добавя малък елемент на изненада: „Защо мислиш така?“

По този начин детето развива не само знанията си за материала, но и способността си бързо да формулира отговора.

4. Нека анализара грешките си на глас 

Една от причините за мълчание е страхът от грешки.

Ако при всяка грешка, вие му се подигравате или го засрамвате, то може да започне да избягва всякакви ситуации, в които грешката става публична.

По-полезно е да промените отношението си и за попитате: „Защо реши така?“, “Какво би се променило, ако погледнеш проблема по различен начин?“

По този начин детето се научава да възприема грешката като част от разсъжденията си.

Когато вие допуснете грешка кажете спокойно: „Направих грешка, но сега ще проверя“.

Така детето вижда модела: грешката е неприятна, но не е фатална.

5. Не го насилвайте да взема участие

Продължава на страницата на Новите родители