През по-голямата част от времето поведението, което виждаме у децата, а само върхът на айсберга, малка част от общата картинка. Зад него се крие нещо много по-дълбоко.

Зад всяко поведение стои едно дете, което се опитва да реши проблем, да задоволи нужда, да съобщи нещо или да се справи с някакво чувство.

Преди да реагираме, коригираме, накажем или съдим, ето 8 неща, които си струва да помним:

1. Най-вероятно не става въпрос за вас

Когато едно дете е грубо, затвори се в себе си, спори, отказва или изпадне в нервен срив, е лесно да го приемете лично. Следва каране, мъмрене, съдене, хокане. Но през по-голямата част от времето поведението му е отражение на това, което се случва вътре в него — а не на това, което мисли за вас. Затова опитайте се да запазите спокойствие и да помислите, че мже би има някакъв външне фактор, който влияе на поведението на детето.

2. Децата правят най-доброто, на което са способни, с уменията, които притежават

Ако децата имаха по-добри умения за справяне, емоционален контрол, комуникационни умения или способности за решаване на проблеми, повечето от тях биха ги използвали.

Децата често имат нужда от обучение, подкрепа, а не просто от съдене.

3. Те са деца, а не възрастни

Децата не мислят, не обработват информация, не планират, не контролират емоциите си и не вземат решения по начина, по който го правят възрастните. Техният мозък все още е в процес на изграждане. Затова съобразете очакванията си с реалността на развитието, а не със стандартите за възрастни и с това какво на вас ви се иска да прави детето и как да се държи.

4. Тревожността, стресът и травмата могат да бъдат скрити

Не всяко тревожно дете изглежда притеснено. Понякога тревожността изглежда като избягване, гняв, перфекционизъм, обсебване, отдръпване, непокорство, сълзи, болки в стомаха или изтощение. Погледнете отвъд видимото, което ви показва детето, отвъд поведението и помислете каква емоция може да да предизвиква всичко това.

5. Никога не приемайте за даденост, че основните им нужди са покрити

Невинаги знаем дали едно дете е спало добре, дали е закусило, дали се чувства в безопасност, дали има чисти дрехи, дали има тихо място за учене или е имало тежка сутрин у дома. Дете, което носи тежък товар, може да изпитва трудности с ученето или поведението. Така че не бързайте а правите заключения.

6. Изграждането на връзка и доверие е най-важното

Децата са по-склонни да приемат напътствия от възрастни, които ги карат да се чувстват в безопасност, забелязани, ценени и уважавани. Връзката често е самата интервенция. Отделяйте по няколко минути всеки ден за изграждане на връзка, преди да преминете към проблемите.

7. Всяко поведение има причина

Децата правят нещата с причина. Внимание, бягство, контрол, сензорни нужди, фрустрация, страх, принадлежност, компетентност и безопасност – всичко това може да задвижва поведението.

Когато разберем причината, можем да научим детето на по-добро поведение.

8. Бъдете възрастният, от когото имахте нужда, когато бяхте на тяхната възраст

Повечето деца няма да запомнят всеки урок, работен лист или задача. Но те ще запомнят как са ги карали да се чувстват възрастните. След години те може да забравят какво сте им преподавали.

Няма да забравят обаче, че сте вярвали в тях, когато са изпитвали затруднения.

Действайте с търпение, с емпатия, с надежда. Защото всяко дете носи в себе си история, която може би не разбираме напълно. И понякога най-доброто, което можем да направим, е да бъдем спокойният, грижовен възрастен, който избира любопитството пред сърденето, свързването пред контрола и подкрепата пред срамa.

Вие може никога да не разберете колко голямо значение има това.

Но за някои деца това променя всичко.