Може би е отговорило на непознат.
Присъединило се е към групов чат, в който не е трябвало.
Споделило е нещо лично.
Кликнало е върху нещо, което не е трябвало.
Какво се случва след това?
Много деца вече знаят, че трябва да кажат на родител, но може да се страхуват от това, което ще последва. Страхуват се от реакцията и от последиците, затова предпочитат да скрият стореното.
Те не мислят за сериозността от скриването на истината, а мислят само за последиците, ако грешката им излезе наяве.
Ще им бъде ли отнет телефонът?
Ще им се развикат ли?
Ще загубят ли приложенията си?
Ще каже ли мама или татко: „Нали ти казах“?
Понякога този страх е достатъчен, за да накара едно дете да си премълчи.
Затва ето нещо изключително важно, на което можем да научим децата си:
Ако нещо се обърка в интернет, да дойдат първо при вас, за да оправите проблема заедно.
Това не означава, че не трябва да има последствия или поставяне на граници. Означава, че търсенето на помощ не трябва да изглежда по-плашещо от самия проблем.
Със сигурност предпочитаме детето ми да дойде при нас с грешката си, отколкото да се опитва да се справи само със сериозна ситуация онлайн.
Ето няколко неща, които можете да кажете на децата си:
Искам само да ме извикаш, за да ти помогна.
Каквото и да стане, ще го решим заедно.
Благодаря ти, че ми каза. Знам, че изискваше смелост, и се гордея с теб.
Радвам се, че дойде при мен. Разкажи ми какво се случи, за да измислим план.
Няма да ти взема телефона заради това. Няма да те наказвам, задето потърси помощ.
