Когато детето ви крещи, хвърля срещу вас неща, тръшка се, обижда ви, удря ви дори, не се подчинява по никакъв начин и не желае да ви слуша, опитайте се да потиснете първоначалния си инстинкт да му отвърнете по същия начин.
Просто си повтаряйте, че нищ от това, което казва или прави, не е лично. Т не е насочено към вас. Т няма за цел да ви обиди. То не означава, че детето ви не ви обича или че не иска да бъде с вас, или че изобщо не е интересува от вас и вашето мнение.
Трябва да знаете, че това просто е единственият инструмент, с който т разполага, за да реагира – необработени емоции, гняв, който го залива и който не може да овладее. Избухва, вика, удря, тръшка се на земята, казва лоши думи, съпротивлява се, защото още не е свикнало да контролира чувствата си. Не забравяйте, че вие сте възрастният. Ако вие самите не можете да овладеете гнева си, как се очаква детето да се справи?
Вие трябва да му дадете пример. Излезте от стаята, ако трябва, бройте до 10, дишайте дълбоко. И най-доброто възможно решение – прегърнете г. Тази реакция ще го изненада и ще го успокои. Това ще успокои и двама ви. И сега вече можете да поговорите. Поздравления – успяхте да се справите с кризата, без да я задълбочавате и кат дадохте ценен урок по емоционална зрялост на детето си.
