11 месеца е най-трудният месец.
Защото изведнъж осъзнаваш...
че почти си спрял да броиш в месеци.
Почти си спрял да казваш „бебето ми“.
Почти си стигнал до първия рожден ден.
Изминала е почти една цяла година, откакто се запознахте.
И някак си
дните с новороденото изглеждат като вчера.
Бебешкият период е почти отминал.
Вече няма да казавш "ние".
Или пък ще продължиш да го казавш, а хората ще повдигат вежди.
Но ти не се интересуваш от това.
Прекарал си толкова време в чакане на следващия етап.
Първата усмивка.
Първото зъбче.
Първата дума.
Първите стъпки.
И тогава настъпват 11 месеца,
и единственото, което искаш, е времето да забави ход.
Да имаш още малко време с мъничето, което е винаги „твое“.
Защото бебето ти е напът да стане на годинка.
А ти не си готов.
За следващия етап.
За порастването.
За независимостта.
Ни най-малко.
Цветелина Велчева
