Какви са алтернативите на безкрайния икономически растеж и могат ли да помогнат срещу климатичната криза? 

  • При 3% годишен икономически растеж една икономика се удвоява за около 23 години. 
  • Най-богатият 1% е отговорен за толкова въглеродни емисии, колкото най-бедните две трети от човечеството – толкова неравномерно е разпределен климатичният отпечатък.
  • Икономиката на поничката, кръговата и регенеративната икономика предлагат различни модели за развитие с по-малък натиск върху природните системи.
  • Все повече икономисти поставят под въпрос БВП като единствена мярка за успех и търсят показатели, които отчитат и благосъстоянието, неравенството и състоянието на околната среда.

Растежът и развитието са естествени процеси в живите системи, но не са едно и също. Организмите растат до определен момент, след което продължават да се развиват, без физически да нарастват. Може ли същото да важи и за създадените от човека икономически системи?

При ръст от 3% годишно една икономика удвоява размера си за около 23 години, а след 70 години е близо осем пъти по-голяма. Но ако икономическият растеж остава свързан с все по-голям добив на ресурси, възниква противоречие, което трудно може да бъде заобиколено: как може неограниченият растеж да продължава на планета с ограничени ресурси и как би изглеждала икономика, която признава тези граници?

Как работи безкрайният растеж?

Представете си езеро с лилии. Лилиите в него удвояват площта си всеки ден. Ако на 30-тия ден цялата водна повърхност е покрита с тях, кога е била запълнена до половината? Това става на 29-тия ден – това е същността на експоненциалния растеж  когато нещо нараства с постоянен процент и с времето увеличението става все по-бързо. Бавен, почти невидим в началото, но неудържим и катастрофален в края.

Днес планетарните системи, които поддържат цивилизацията ни, са на прага на 29-тия ден. В някои от тях вече са преминати критични точки – невидими граници, отвъд които дори малка промяна предизвиква необратими последствия. Веднъж преминати, тези прагове остават необратими за векове.

Графика на Global Footprint Network (2026). Country Overshoot Days 2026. Earth Overshoot Day. Country Overshoot Days 2026 

Икономическият растеж, измерван чрез БВП, е като безконтролно ускоряващ се влак: традиционната икономика го третира като безкраен процес, но планетата има твърди физически ограничения. Зрелият подход изисква да разберем, че в затворена система като Земята – икономиката не може да расте вечно.

Може ли растежът да се отдели от ресурсите и емисиите?

ВЕИ и устойчивата мобилност са необходими компоненти, но не решават основния проблем: експоненциалния растеж при консумацията. Дори при 100% възобновяема енергия, ако продължаваме да потребяваме с това темпо, възстановителните сили на планетата рано или късно няма да издържат на натиска. Технологичното решение често се представя като универсално за климатичната криза, но реалността е по-комплексна: технологията е мощен инструмент, който може както да ускори, така и да забави устойчивото развитие.

За кого работи технологията тогава? Отговорът е тясно свързан с неравенствата в самото потребление на ресурси, стоки и услуги. Проблемът не е само в твърде много потребление, а и изключително неравномерно разпределеното потребление: през 2019 г. най-богатият 1% от населението на планетата е отговорен за толкова въглеродни емисии, колкото най-бедните 2/3 от човечеството (или около 5.5 млрд. души). 

Подценява ли икономиката климатичната катастрофа?

Не всички изследователи са категорични, че абсолютното разделяне на растежа от ресурсния натиск е илюзия. Анализ, публикуван през 2021 г. и базиран на данни от Global Carbon Project и Световната банка, идентифицира 32 държави, сред които Великобритания, Дания, Сингапур и България, които в периода 2005–2019 г. постигат абсолютно разделяне: едновременен спад както на териториалните, така и на свързаните с потреблението въглеродни емисии, съчетан с непрекъснат ръст на БВП. 

Дори изследователи от еко-икономическата школа, принципно скептична към зеления растеж, откриват сходни, макар и по-предпазливи резултати: систематичен преглед установява, че 11 от най-богатите държави в света демонстрират доказателства за абсолютно разделяне, но темпото остава несъвместимо с целите на Парижкото споразумение. 

Разминаването между двата лагера не е толкова във фактите, колкото в интерпретацията им. Там където привържениците на зеления растеж виждат доказателство, че моделът работи, критиците виждат изключения, постигнати за сметка на аутсорсинг на въглеродно интензивно производство към по-бедни икономики. 

Проучванията не намират доказателства, че абсолютното разделяне (decoupling) на икономическия растеж от ресурсното потребление е постижимо в глобален мащаб; нещо повече – разделянето от въглеродните емисии е малко вероятно да се случи с необходимата скорост, за да се остане под 1,5°C или 2°C.

В свой преглед на емпиричната и теоретичната литература от 2019 г. френският икономист Тиймъти Парик разглежда седем ключови измерения – материали, енергия, вода, парникови газове, земеползване, водни замърсители и загуба на биоразнообразие – и стига до извода, че няма убедителни доказателства икономическият растеж да може да бъде отделен от натиска върху околната среда в необходимия мащаб. Нещо повече, подобно мащабно отделяне изглежда малко вероятно и в бъдеще.

Три различни идеи за икономиката на XXI век

Икономика на поничката: между нуждите на хората и границите на планетата 

Британската икономистка Кайт Рауърт поставя икономиката между социална основа от базови нужди и екологичен таван от девет планетарни граници. Според нея задачата на XXI век е да останем в безопасното пространство между тях, а не да фетишизираме икономическия растеж. По последни данни 7 от 9 граници вече са преминати; повишаването на киселинността на океана е седмата и най-новата премината преломна точка с необратими последици. 

Кръгова икономика: отпадъкът като ресурс 

За разлика от линейния модел „вземи – произведи – изхвърли“, кръговата икономика цели продуктите и материалите да остават в употреба възможно най-дълго, като се намаляват отпадъците и необходимостта от добив на нови ресурси. Това включва по-дълъг живот на продуктите, повторна употреба, ремонт и рециклиране, както и проектиране, което още от самото начало ограничава отпадъците и замърсяването.

Този икономически модел не отхвърля икономическия растеж, а търси начин той да бъде свързан с по-малко използване на първични ресурси и по-малък натиск върху околната среда. 

Китай – планиране и изпълнение на кръговия преход

Китай е интересен пример за прилагане на кръговата икономика в голям мащаб. За разлика от много западни стратегии, преходът е вграден директно в системата за петгодишно планиране, а не е оставен само на пазарни стимули и доброволни ангажименти. Подходът засилва рециклирането и пазарите за вторични ресурси, а преходът към кръгова икономика вече се разглежда и като въпрос на национална ресурсна сигурност. Според критиците обаче тясната връзка с индустриалната политика може да превърне закона в инструмент за оптимизиране на ресурсите, вместо да доведе до реално намаляване на абсолютното им потребление

Регенеративна икономика: не само да вредим по-малко, а да възстановяваме 

Регенеративната икономическа рамка разглежда икономиката като мрежа от взаимосвързани процеси, проектирана да се самовъзстановява и обновява. За разлика от модели, които се стремят основно да намалят използването на ресурси и отпадъците, тук фокусът е върху регенеративни механизми, които насочват енергийни и материални потоци обратно към поддържането и възстановяването на самата система.

От тази гледна точка икономическата жизненост зависи от здравето на мрежите от хора и от екологичните системи, които ги поддържат. Така целта не е единствено икономиката да нанася по-малко вреди, а да бъде устроена по начин, който позволява на природните и социалните системи, от които зависи, да се възстановяват.

А как изглежда този разговор в България? 

България е част от европейския преход към по-ресурсно ефективна и нисковъглеродна икономика. Но икономическият растеж сам по себе си не гарантира нито по-високо благосъстояние, нито по-малък натиск върху природата. Преходът към кръгова икономика остава предизвикателство: според Европейската комисия делът на материалите, върнати обратно в икономиката чрез кръгово използване, е едва 4,3% в България при 11,9% средно за ЕС през 2022–2024 г.

Това връща въпроса към самия начин, по който измерваме развитието. Ако БВП ни казва колко произвеждаме, но не показва нито как живеят хората, нито какво се случва с природата и ресурсите, какви показатели са ни нужни, за да разберем дали една икономика действително се развива положително?

Трябва ли БВП да остане основната мярка за успех? 

Да изместиш БВП от центъра не значи да спреш да го измерваш, а по-скоро да го свалиш от трона, да го сведеш от цел до един от много индикатори. Идеята не е нова: още през 2009 г. комисия, водена от нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Амартя Сен по поръчка на френското правителство, заключава, че държавите трябва да преминат от строг фокус върху БВП към по-широк набор от показатели, обхващащ разпределението на благосъстоянието и устойчивостта във всичките ѝ измерения.

На практика тезата вече е тествана: Нова Зеландия въвежда първия в света Бюджет на благосъстоянието през 2019 г., като изисква всяко ново разходно перо да докаже принос към конкретни цели за благосъстояние, а не само към растежа на БВП.

Без БВП на практика:

Плюс: По-вярна картина на прогреса. Отчита се не само икономическият растеж, а и здравето, неравенството и състоянието на околната среда.

Минус: Липсва единен и лесно сравним показател, което усложнява оценката на напредъка и сравненията между държавите.

Икономиката на поничката, кръговата и регенеративната икономика предлагат различни решения, но тръгват от една обща идея – че развитието не означава непременно непрекъснато увеличаване на потреблението и натиска върху природните системи.

Дали икономическият растеж може достатъчно бързо да бъде отделен от нарастващите емисии и потреблението на ресурси остава спорен въпрос. Все повече икономисти поставят друг въпрос в центъра: дали икономиката подобрява благосъстоянието на хората, без да преминава границите на планетата.

Курс “Алтернативни икономически модели”

Институт кръгова икономика провежда 7-седмичен онлайн курс, посветен на алтернативните икономически модели. Това е първият структуриран курс в България, който систематизира теми като екологична икономика, икономика на поничката, кръгова икономика, феминистка икономика, дерастеж, следрастеж, регенеративни и биорегионални модели.

Лектори: Светослав Стойков и Асен Ненов (Институт кръгова икономика), с гост-лектори от водещи международни организации. Курсът е насочен към професионалисти, активисти, студенти, предприемачи и всички, които търсят решения за справедлива и устойчива икономическа система.

Участието е безплатно. Крайният срок за кандидатстване е 30 август 2026 г. Линк за кандидатстване.

Автори: Асен Ненов / Светослав Стойков; Климатека

Асен Ненов е еколог, учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители”. Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България. Съучредител е на Институт кръгова икономика (2018) и сдружение “Регенерати” (2025)

Светослав Стойков е съосновател на Институт кръгова икономика (ИКИ) и ръководи кампанията за сградно обновяване в За Земята. Има практически опит както в академичните среди, така и в индустрията – особено в областите енергийна ефективност, ОВК (отопление, вентилация, климатизация), кръгова икономика и биомимикрия. Той е част от преподавателския екип на курса „Кръгови модели в строителството“ към УАСГ в София.