Преди 20 години да ходиш на психолог, означаваше, че непременно си малко луд. Днес е все по-модерно да посещаваме и логопед, и психолог. Нещо като манията с брекетите - някога имаше "шини", и то само в детска възраст - виждали ли сте възрастни с шини? Сега е модерно да си сложиш по всяко време, на всяка възраст и сякаш започна да се приема като моден аксесоар. Е, психологът е нещо подобно - нещо като брекети за душата и мозъка. Лошо ли е това и кога всъщност наистина трябва да посетим психолог за консултация за детето си?
Поведението на детето изисква помощ от психолог, когато промяната в него стане твърде силна, продължи повече от няколко седмици и пречи на всекидневието му у дома или в училище.
Всички деца имат трудни периоди, но когато родителските опити за справяне спрат да помагат, намесата на специалист е най-доброто решение.
Ето знаците, разделени по области, които показват, че детето има нужда от подкрепа:
1. Рязка промяна в емоциите и настроението
Чести избухвания и агресия: Детето реагира с ярост, чупи предмети, хапе или удря без сериозна причина.
Постоянна тревожност и силни страхове: Страховете му (от тъмно, от раздяла с родител, от чужди хора) не намаляват с времето, а се засилват.
Внезапно затваряне в себе си: Детето спира да споделя, губи интерес към любимите си игри и изглежда постоянно тъжно или апатично.
2. Физически оплаквания без медицинска причина
Промени в съня и апетита: Детето отказва да яде, започва да спи твърде много или страда от тежко безсъние и кошмари.
„Болки" преди училище: Често се оплаква, че го боли корем или глава сутрин, но прегледите при лекар показват, че е напълно здраво (това е физическа реакция на стрес).
Връщане към по-ранна възраст: Детето изведнъж започва отново да си гризе ноктите, да смуче палеца си или да се подмокря в леглото нощем, след като отдавна е спряло.
3. Трудности в общуването и училището
Рязък спад в успеха: Учителите съобщават, че детето изобщо не може да изкара часа, не внимава или е станало твърде разсеяно.
Социална изолация: Детето няма нито един приятел, отбягва контакт с набори и отказва да ходи на рождени дни или площадки.
4. Преминаване през голяма житейска криза
Помощ от психолог е силно препоръчителна, за да помогне на детето да преработи стреса при:
Тежка раздяла или развод на родителите.
Загуба на близък човек или домашен любимец.
Смяна на дома или преместване в ново училище/детска градина.
Преживян силен уплах, катастрофа или тормоз от връстници.
Защо е важна тази помощ?
Децата все още нямат думите и зрелостта, за да кажат: „Чувствам се самотен“ или „Много ме е страх“. Вместо това те изразяват болката си чрез промяна в поведението. Психологът не лекува „болно“ дете – той превежда поведението му, помага му да разбере емоциите си чрез игри и рисуване и дава на родителите точните инструменти за реакция.
