Анализи показват, че климатичните промени увеличават риска от опасни горещини за играчи, фенове и работещи по време на Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико.

  • Анализ на World Weather Attribution показва, че климатичните промени вече увеличават риска от опасни горещини на част от стадионите за Мондиал 2026.
  • Индексът WBGT, използван от ФИФА, отчита не само температурата, но и влажността, слънчевото греене и вятъра при оценка на топлинния риск.
  • Според медицински експерти рискът за здравето на футболистите започва при по-ниски стойности от праговете, заложени в протоколите на ФИФА.
  • Застрашени са не само играчите, но и милиони фенове, журналисти, доброволци и работещи на открито.
  • Мондиал 2026 е пример за по-широк проблем: климатичните промени вече променят условията за провеждане на спортни събития по света.

Климатичните промени вече променят футбола и Мондиал 2026 г. е първият сериозен тест. Той се провежда между 11 юни и 19 юли в редица градове на Канада, САЩ и Мексико. 

Всички българи помним с радост и гордост Световното по футбол в САЩ от 1994 г., когато станахме четвърти в света. Но тогавашният Мондиал остана в историята и с високите температури до 38°C и стотиците пострадали фенове. Тридесет и две години по-късно Световното първенство отново се връща в Северна Америка, но този път в свят, който вече е преминал прага от 1,5°C глобално затопляне.

Това повдига въпроса дали съществуващите стандарти и мерки за безопасност са достатъчни при все по-чести и интензивни горещи вълни. Те засягат не само здравето на спортистите, които са по-издръжливи на екстремни условия поради физическата си подготовка, но и това на организаторите и работниците, спортните екипи и на хилядите фенове, които посещават спортните събития.

Горещите вълни стават по-чести, по-дълги и по-интензивни заради климатичните промени. Честотата на редки горещи екстремни явления вече е нараснала неколкократно, според Шестия оценъчен доклад на IPCC. Спрямо последните лета Мондиал 1994 г. би ни се сторил хладен. По данни на НОАА, средната температура общо за юни и юли 1994 г. за Северна Америка е 0,72°C по-висока от средното за 20 век, но оттогава насам има 10 години с по-високи аномалии, особено през юни и юли през 2012 г., 2023 г. и 2024 г.

WBGT: индексът, по който спортът измерва риска от топлинен стрес 
WBGT (Wet Bulb Globe Temperature) е международно приет индекс, използван от ФИФА за оценка на риска от топлинен стрес. Той отчита не само температурата на въздуха, но и влажността, слънчевото греене и скоростта на вятъра, което го прави по-надежден показател за въздействието на жегата върху организма.Стойности над 26–28°C WBGT се считат за потенциално опасни и могат да наложат допълнителни мерки за защита на спортистите. Прагът обаче не е еднакъв за всички – хората, адаптирани към по-топъл климат, обикновено понасят по-високи стойности по-добре от тези, живеещи в по-хладни региони.

Фигура 1. Прагови стойности за индекса WBGT за различни нива на топлинна заплаха за континенталните Съединени американски щати. Източник: weather.gov

Как жегата променя играта 

Комбинацията от висока температура, интензивно физическо натоварване и дехидратация може да доведе до здравословни състояния, свързани с топлината като топлинни крампи, топлинно изтощение и топлинен удар. Времето за реакция се забавя и рискът от инциденти (като припадък или падане) се увеличава. 

Полски учени обобщават установените рискове за спортистите, сред тях са например намалена способност за спринтове с висока интензивност, по-бавни когнитивни реакции и по-голям брой технически грешки, особено към края на играта. Допълнително се увеличава и рискът от мускулни травми, тъй като умората настъпва по-бързо и координацията се влошава. Например, при продължително натоварване в горещо време настъпва интензивно потене, като само при изпотяване на 2% от телесното тегло намаляват физическите и умствените способности, а при 3-4% – значително се влошава представянето на играчите. При спортистите и работещите на открито топлинните вълни значително ограничават безопасния работен или тренировъчен капацитет (още за здравните рискове при горещи вълни четете тук).

Колко горещ ще бъде Мондиал 2026? 

Рискът от опасно горещо време на това Световно първенство по футбол е по-сериозен в сравнение с този от първенството от 1994 г. Мачовете тази година се играят в 16 града. Това са Атланта, Бостън, Далас, Хюстън, Канзас, Лос Анджелис, Маями, Ню Йорк, Филаделфия, Сан Франциско, Сиатъл, Торонто, Ванкувър, Гуадалахара, Мексико Сити и Монтерей. Опасността е преди всичко за южните и вътрешните ниски райони на САЩ и Мексико. 

Това констатират в проучване от научната мрежа World Weather Attribution (WWA). Изследването използва индекса WBGT и сравнява условията вътре в и около стадионите в началото на лятото при сегашния климат и при този от 1994 г. в различни часове от деня (Фиг. 2).

Фигура 2. Вероятност за регистриране на стойност на индекса WBGT над 28 °Cвъв футболните стадиони по време на Световно първенство по футбол. Източник: World Weather Attribution

Анализът показва, че с днешна дата прагът от 26°C WBGT би бил надхвърлен на 26 мача, от които в 9 стадиони без охлаждане. Ако сегашното световно се провеждаше през 1994 г., този праг на топлина би бил преминат в 21 от игрите, от които при 6 няма охлаждане.

Според оценките при настоящия климат броят на мачовете, които могат да се проведат при стойности над 28°C WBGT, нараства до пет. За сравнение: през 1994 г. – те са били 3 на брой. Достигане на екстремния праг от 30°C е малко вероятно с днешна дата, но вероятността почти се е удвоила спрямо 1994 г.

Риск съществува дори при мачове, които ще се играят в края на деня, както и в стадионите с охлаждане, в които на практика работниците прекарват част от работното си време извън стадиона. 

Вероятността за достигане на опасни стойности на индекса (26°C, 28°C и 32°C) в районите на стадионите с охлаждане, като тези в Далас и Хюстън вече е изключително висока, но е нараснала значително и в много от откритите игрища, като тези в Маями, Канзас и Филаделфия (Фиг. 3).

Фигура 3. Средна стойност на индекса WBGT и на максималната температура по време на датите на тазгодишното Световно първенство по футбол (за климата през 1990-2020 г.) Източник: World Weather Attribution

Вероятността за горещи вълни през последните десетилетия се е утроила в 10 от градовете, в които ще се играят мачове, според оценка на Climate Central. В 14 от 16-те от тези градове има повишен брой на опасно горещи дни, като половината от тези дни са в следствие на климатичните промени. В района на стадиона Метлайф, Ню Джързи, този дял е 75% (Фиг. 4).

Фиг 4. Брой на опасно горещите дни и делът на климатичните промени за последните няколко десетилетия за района на стадион Метлайф в Ню Джърси / Източник: Climate Central. 

Милиони хора извън терена също са в риск 

Когато говорим за играчите на Световното, трябва да имаме предвид, че това са спортисти от световна величина, с висока издръжливост, добра физическа подготовка и за тях все пак са взети специални мерки за безопасност. Не трябва да забравяме, че е налице дори по-голям риск за здравето, когато става дума за стотици хиляди фенове, спортни журналисти и обслужващ персонал, много от които са в лоша физическа форма, наднормено тегло или в напреднала възраст. Те вероятно ще прекарат часове наред в опасни условия преди, по време на и след мачовете.

Невидимите жертви на жегата
Често пренебрегвани са работниците на открито, когато става дума за първенствата. За Катар 2022 г., въпреки че самото първенство се проведе в края на годината, за да се избегне горещото лято, хиляди работници са били изложени на топлинен стрес по време на строителните дейности за подготовка на първенството. По официални данни около 400-500 работници мигранти, а други медийни разследвания твърдят за хиляди жертви, които са починали по време на тези предварителни дейности. Счита се, че екстремното горещо време в Катар е ключовата причина за повечето от тези смъртни случаи.

Достатъчни ли са сегашните мерки срещу жегите?

ФИФА се е съобразила с тези опасни прогнози и е предвидила пакет от мерки срещу горещото време по време на Мондиал 2026 г. Ето какви са те:

  • Въвеждат се задължителни три минутни паузи за охлаждане за всеки мач по средата на всяко полувреме, независимо от метеорологичните условия. 
  • При всички игри на открито ще има климатизирани скамейки за техническия персонал и резервите. 
  • Според Наръчника за спешна помощ на ФИФА, ако показанията на индекса WBGT са близки дo, равни на или над 32°C, организаторите на мача трябва сами да съобразят какви предпазни мерки трябва да се вземат, за да се предотврати появата на заболявания, причинени от горещото време.
  • ФИФА заявява, че разполага и с предпазни мерки за феновете, когато се прогнозират високи температури. На зрителите е позволено да носят фабрично запечатани бутилки с вода (въпреки че беше направен опит за забрана на внос на вода, отменен след широко обществено възмущение), а на стадионите ще бъдат активирани допълнителни системи за охлаждане, включително ще са осигурени сенчести зони, системи за разпръскване на вода, автобуси с климатик и ще има раздаване на допълнителни бутилки с вода. 

Тези мерки обаче са по-слаби от препоръчаните стандарти от Международната федерация на професионалните футболисти (FIFPRO), изготвени на база нейно научно проучване. Редица експерти и медицински организации, включително от Федерацията, считат, че реалният риск за здравето се появява по-рано – около 26°C WBGT – особено при интензивно физическо натоварване и липса на пълна аклиматизация. Организацията счита праг на стойност на индекса WBGT над 26° за рисков и изискващ мерки за охлаждане, а при над 28°C са достатъчно опасни, за да се обмисли отлагане или пренасрочване на мачове. Според FIFPRO допълнителните почивки, въведени от ФИФА, са твърде кратки, за да окажат реален ефект върху температурата на тялото и хидратацията на играчите. 

Андрю Симс, директор на New Weather Institute, определя отношението на ФИФА към здравето и безопасността на играчите като безразсъдно.

“Безопасността на играчите е непосредствен и неотложен проблем, тъй като при прегряване на организма нещата могат да се объркат много бързо.”

Той е сред общо 20 водещи учени и експерти, които призовават ФИФА в отворено писмо да засили мерките за безопасност на играчите. Официалните правила предвиждат задължителни мерки едва при стойности на индекса WBGT над 32°C, което според тях е твърде висок и трудно защитим праг за спорт, изискващ интензивно бягане и физическо натоварване. Температурата, измерена на сянка при 20% влажност и тихо време, трябва да премине 45°C преди да достигне приетия от ФИФА праг и дори тогава не се изисква задължително отлагане на играта. 

В петицията на специалистите се призовава за:
– прилагане на стандартите на FIFPRO за по-нисък праг на WBGT от 26°C вместо 32°C;
– по-дълги охлаждащи паузи от поне 6 минути;
– по-добро оборудване за охлаждане в съблекалните;
– редовно актуализиране на правилата според най-новите научни изследвания.

Може ли спортът да се адаптира към по-горещ свят?

Климатичните промени засягат не само футбола, но всички спортове на открито. Според анализа на WWA, при по-нататъшно повишение на световната температура до 2°C над прединдустриалното ниво, вероятността за отчитане на стойностите на индекса WBGT над опасните прагове ще става още по-висока.

С повишението на температурите ще започнат да се отчитат по-често опасно високи стойности на WBGT и по време на турнира по колоездене Тур дьо Франс. Безопасни в бъдеще ще останат единствено сутрешните часове на деня. 

Силно засегнати ще бъдат и маратоните. Очаква се за 86% от 221 маратона по света да има намаление на периодите с оптимални условия за бягане до 2045 г. До края на века ще намалее броят на градовете, способни да домакинстват олимпийски маратони.

По-голям риск ще има и от екстремни валежи и наводнения, а те водят до по-чести закъснения, отлагания и отменяне на спортни събития. 

Има опасност и от щети в стадионите на Националната футболна лига на САЩ (за американски футбол), които да достигнат до 11 милиарда долара вследствие на силни бури, наводнения и горски пожари. 

Сред мерките, с които спортът може да се адаптира и дори вече се прилагат, са преместване на спортни събития през нощта или сутринта; преместването им в друг сезон и време на годината – както се случи в Катар 2022 г.; промяна на локацията, по примера с олимпийското бягане през 2020 г. – то се проведе в северния японски град Сапоро, а не в Токио. Важно е по-стриктно прилагане на протоколи за охлаждане на играчите и феновете. 

Заключение: Мондиал 2026 вероятно няма да бъде запомнен само с головете и шампиона. Той може да остане в историята като първото Световно първенство, на което климатичните промени се превръщат в пряк фактор за организацията, безопасността и самото протичане на играта. В този смисъл футболът е поредната арена, на която обществото се сблъсква с предизвикателствата на един по-горещ свят, към който трябва да се адаптираме.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура в специалност Метеорология във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работил е в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.