Има неща в живота, които ни плашат толкова много, че не можем да се изправим пред тях.
Тъй ги приемаме като наш недостатък, всеки път, когато се сблъскаме с тях, изпадаме в ужас да не сгрешим.
И… правим грешки. Кои са най-честите страхове, които ни спъват, и има ли начин да се научим да ги преодоляваме?
Ето разказите на реални хора, препатили и намерили изход от своите проблеми.
Страх от загуба на работата
„В продължение на 20 години бях служител в една и съща фирма, от държавния изпит до момента, когато синът ми постъпи в гимназия.
Спокойна и сигурна рутина“, спомня си Лора, архитект и разведена майка. Но балансът внезапно бил нарушен и тя останала без работа.
„Чувствах се като потъващ сал в морето. Нямах друг изход: започнах бизнес на свободна практика.
Чуках на всички врати, поръчките пристигаха бавно, а заплащането беше мизерно.
Колкото повече намаляваше обезщетението при уволнение, толкова по-несигурна и неадекватна се чувствах. Дори най-лесните проекти ми изглеждаха като непроходими планини.
Работех денонощно, измъчвана от идеята, че ще остана без работа.
Приемах всяко предложение, без почивки и почивни дни“, разказва тя.
В крайна сметка Лора стигнала до срив и се наложило да посещава няколко години психотерапия, за да стъпи на краката си. Не успяла да подобри веднага икономически условията, но се научила да не прави всичко на всяка цена, а да забавя темпото, за да може и да си почива, както и да избира това, което наистина й харесва. Второто й дало възможност да работи по-креативно и да получава след това по-добро възнаграждение. „В края на краищата, бях вече веднъж загубила работата и оцелях. Видях, че не е толкова страшно. Дори салът да се преобърне, ти вече си се научил да плуваш, и ще се спасиш. Така страхът вече го няма“.
Лора, 52 години
Страх от самота
До 58-годишна възраст Франческа била обвързана и щастлива.
Но изведнъж съпругът й решил да търси щастието си на друго място.
Франческа се паникьосала, че завинаги ще остане сама.
А била на години, когато нямала особени възможности за връзки.
„Социален натиск, несигурност, изведнъж всичко се стовари върху главата ми.
Приемах липсата на връзка като мой провал.
И не ставаше дума за секс, а за самота. Исках да имам човек до себе си, с когото да остарея заедно“, обяснява тя.
Всъщност проблемите на Франческа не били породени от конкретната случка, а от факта, че се е омъжила в зряла възраст, защото дотогава прехвръквала от връзка на връзка, търсейки идеалната.
Избирала мъжете, подлагайки качествата им на истинска дисекция.
Но така и не намерила смелост да направи дисекция на собствената си мания, за да разбере защо не се получава.
В крайна сметка се омъжила за „последната си възможност“, която се оказала и илюзия, макар бракът им да бил сочен за пример.
Но истинска любов така и нямало.
„Бракът ми беше стабилен и щастлив, имахме 2 деца.
Но явно не съм била достатъчна за бившия си съпруг“, размисля тя.
Какво решение намерила? „Прогледнах, когато видях как опитва да манипулира и отчуждава децата ни от мен.
Отне ми много време да отворя очи за истината.
Приех фактите и се научих да живея по нов начин, да се грижа повече за себе си и да отговарям на истинските си нужди.
Разбира се, липсва ми мъжкото рамо в живота, но поне съм спокойна“.
Франческа, 60 години
Четете още лични истории на страницата на Новите родители
