Детето влиза в пубертета. Ами сега?!
Преди детето ви да стане истински тийнейджър (с всичките му емоционални и хормонални сътресения), то ще мине през фазата на предпубертета.
Което далеч не означава, че този период е цветя и рози.
Предшестващият етап също може да бъде сложен и изпълнен с различни препятствия.
Пробемът е друг.
Обикновено четем и сякаш знаем повече за юношеството и тийнейджърите, докато за предпубертета се пише доста по-малко.
А е полезно родителите да са запознати и с тази фаза, за да знаят какво да очакват и как да общуват с детето, за да премине през нея то по-уверено и спокойно.
Това е преходен период
Предпубертетът е също сложна възраст - както за децата, така и за родителите им. В тази фаза децата престават да бъдат деца, но все още не са и тийнейджъри.
Те просто вече вървят към юношеството.
Обикновено това се случва на възраст между 10 и 14 години.
В този период децата започват да търсят своята самоличност, което може да е и доста разстройващо за тях и родителите им.
Променят и своя начин на обличане като първа стъпка на бунтарството.
Като цяло това е ера на трансформация, тъй като те оставят детството зад себе си, за да преминат към юношеството и живота на възрастните.
Нужно е да бъдете много деликатни, когато общувате с тях, защото те могат да бъдат както много спокойни, така и самоуверени и лесно избухливи.
Децата в тази възраст имат нужда от свобода, но и от подкрепа и внимателно наблюдение – най-вече с цел да бъдат предпазени.
Какво се случва с децата в тази фаза
Непосредствено преди юношеството децата изпитват вихър от емоции, но все още не разполагат с подходящите инструменти, за да се изразят и доразвият по най-добрия начин.
И като тийнейджъри продължават да са объркани, но вече започват да напипват пътищата.
В предпубертета децата изпитват много голям ентусиазъм, който понякога е последван от големи моменти на отчаяние.
И тези емоции идват и си отиват толкова бързо, че оставят родителите зашеметени.
Един подрастващ носи в себе си голям гняв, именно поради неспособността да разбере и изрази своите емоции.
Най-често гневът, избухнал срещу родителите, крие по-дълбоки причини: от страх и несигурност до безпокойство и разочарование.
От една страна, детето изпитва спешна нужда да се откъсне от родителите си, от друга – иска да остане все още с тях и в детството, където се чувства щастливо и защитено.
Децата стават по-агресивни, започват да търсят и сексуалната си идентичност.
Оттам и проблемите, свързани със секса.
Продължава на страницата на Новите родители













