Климатът през 2025 г.: Европа се затопля двойно по-бързо от останалия свят

Глобалното затопляне достига 1.43°C, океаните акумулират рекордни количества топлина, очаква се нов Ел Ниньо през лятото на 2026 г. 

• 2025 г. е третата най-топла година в историята, със затопляне от 1.43°C спрямо прединдустриалния период.
• Периодът 2023-2025 г. е първият тригодишен интервал със средна температура над 1.5°C.
• Темпът на глобално затопляне се ускорява, като последното десетилетие е най-топлото, измервано досега.
• Океаните поемат 91% от излишната топлина и вече достигат рекордно топлинно съдържание.
• Екстремните явления – горещи вълни, суши, наводнения и пожари – стават все по-чести и интензивни.
• Целият свят се затопля, но в Европа затоплянето се случва двойно по-бързо. Североизточната част на Стария континент се затопля почти два пъти по-бързо от Югозападната. 
• В България 2025 г. е сред най-горещите и най-сухите години, с продължителни горещи вълни и висок риск от пожари.

Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. Температурите в тази част на земното кълбо се повишават приблизително два пъти по-бързо от средното за планетата. А България вече усеща последствията чрез рекордни горещини, суши и нарастващ риск от пожари. 

Това са част от изводите в доклада Състояние на климата в Европа 2025, изготвен от службата Коперник и Световната метеорологична организация (WMO). Тази тенденция подчертава един ключов фактор за климатичните промени, който все още подценяваме: различните части на света не се затоплят едновременно и равномерно, а климатичните промени се проявяват по различен начин в различните региони. 

Какви са другите основни изводи от годишните доклади? Данните показват ускоряващо се глобално затопляне, рекордно нагряване на океаните и все по-чести екстремни явления.

На този фон се очаква и възможно развитие на нов Ел Ниньо, което би могло допълнително да ускори глобалното затопляне и да повиши вероятността 2026 г. да се нареди сред най-горещите години, а 2027 г. да отбележи нов рязък температурен скок.

Глобално затопляне: нови рекорди

2025 г. затвърждава тенденцията на ускоряващо се глобално затопляне. Това е третата най-топла година от началото на измерванията, със средна глобална температура от +1.43°C спрямо прединдустриалния период (1850–1900 г.).

Още по-притеснително е, че периодът 2023–2025 г. е първият тригодишен интервал, в който средната глобална температура надхвърля 1.5°C. Това е прагът, заложен в Парижкото споразумение, отвъд който рисковете от сериозни климатични въздействия значително нарастват.

Фиг. 1 Температурни аномалии спрямо прединструалния период 1850-1900 г./ Източник СМО 2026

Всички години след 2015 г. са сред най-топлите, измервани досега. Темпът на затопляне също се ускорява. А от 2023-2025 г. отбелязваме рязко покачване на средногодишните температури.

Под „глобална температура“ обикновено се разбира средната глобална температура на приземния въздух, а „глобално затопляне“ — отклонението ѝ спрямо периода 1850–1900 г.

Каква е ролята на явлението Ел Ниньо?

Причините за това рязко покачване се крият отчасти и в Ел Ниньо – естествен климатичен процес, който временно повишава глобалната температура. В случая от 2023/24 г. той допринесе за допълнително затопляне с около +0.1°С. 

В началото на 2024 г. Ел Ниньо отслабна и премина в слаба Ла Ниня: противоположен процес, който обикновено води до намаляване на глобалната температура с 0.1°С. И въпреки това 2025 г. остана като третата най-топла година.

Има около 90% вероятността това лято да започне нов Ел Ниньо като максимумът му се очаква в края на есента. Според прогнозите шансът явлението да бъде умерено, силно или особено силно е приблизително еднакъв и е 25%. Ако се случи т.нар. особено силно или силно събитие, това значително увеличава вероятността за нов рязък скок на глобалната температура през 2027 г., а също така и вероятността 2026 г. да стане най-горещата досега година. 

При такъв сценарий средната глобална температура след 2023 г. ще бъде над 1.5 °С за поне пет години (списание Nature). Това все още не е формално преминаване на границата от 1.5 °С, тъй като би трябвало температурите да са над тази стойност поне 20 години. Статистиката при преминаване на гранични стойности – например от 0.5 или 1°С – показва, че температурата остава над или близо до преминатата граница преди да достигне нова по-висока стойност.

Европа е най-бързо затоплящият се континент

Повишаването на температурите не е равномерно навсякъде по света и Европа е най-бързо затоплящата част. Това е темп, достатъчен да измести климатичните норми в рамките на едно поколение. Североизточна Европа се затопля почти два пъти по-бързо от Югозападна. 

Фиг. 2: Европа се затопля два пъти по-бързо:Аномалии на средната температура по целия свят, за всеки континент (според регионите на IPCC), както и за Арктика, представени като десетгодишни средни стойности спрямо средната стойност за референтния период 1991–2020 г. Стойностите се отнасят само за сушата, с изключение на глобалната средна стойност. Показани са линейните тенденции за последните 30 години (1996–2025 г.). Данни: ERA5. Източник: C3S/ECMWF.

2025 г. е третата най-топла година в историята на Европа, с температура 1.3°C над средната за периода 1991–2020 г. и около 2.5°C над прединдустриалните нива. Това показва съвместният доклад на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) и СMO. 

За ускорени климатични промени говорят и други важни климатични показатели като топлинно съдържание и температура в горните слоеве на световния океан, намаляване площта на антарктическия и арктическия морски лед и площта и дебелината на ледниците и снежната покривка. 

Какво ни казват океаните?

Увеличаването на топлината на океана е важен показател за състоянието на климата. Те действат като гигантски акумулатор на топлина, като поемат 91% от излишната топлина, причинена от глобалното затопляне. Това предпазва сушата от рязкото затопляне, но натрупаната енергия постепенно се връща обратно в климатичната система и допринася за по-високите средни глобални температури. 

Океаните вече се затоплят с темпове, невиждани в съвременната история. През 2025 г. скоростта на натрупването на топлина в тях е било над два пъти по-висока спрямо втората половина на XX век.

Фиг. 2: Промени в годишното глобално топлинно съдържание на океаните до дълбочина 2000 м за периода 1960–2025 г. Обърнете внимание, че графиката показва разликата със средното топлинно съдържание за периода 2005-2025г. Общото увеличение от 1960 г. до сега е следователно 400 ZJ или 400.10²¹Джаула/ Източник: СМО

Само за 2024 и 2025 г. световният океан е погълнал топлина, която е 200 пъти повече от произведената електроенергия в света за 2024 г. В резултат през 2025 г. средната температура на морската повърхност на световния океан (без полярните области), е била с 0,6 °C над тази от 1980 г. За моретата около Европа затоплянето достига +1.1°C, а само за Средиземно море +1.4°C.

Снимка на Мелиса Брадли (Melissa Bradley) / източник Unsplash 

Площта на снежната покривка в Северното полукълбо е третата най-ниска годишна площ в историята – след 1990 г. и 1988 г. През 2025 г. средната площ на арктическия морски лед е втората, а тази на антарктическия морски лед е третата най-ниска стойност в историята.

Топенето на ледниците също се ускорява. Загубата на маса от ледниците след 2021 г. е най-висока от началото на наблюденията (през 1950 г.) като само за 2024/2025 г. е около 430 гигатона – обем достатъчен да покрие цяла България с близо 4 метра вода.? откъде е взето това сравнение 

Екстремните явления вече са новата норма

Високите температури на сушата и океана допринесоха за екстремни метеорологични условия – горещи вълни, суши, обилни валежи и интензивни бури. Силни и особено силни горещи вълни имаше на всички континенти с изключение на Австралия. Европа и най-вече западните и северните ѝ части бяха особено засегнати. В Португалия бяха измерени 46.6°С, а в азиатската част на Турция 50.5 °С. 

В България лятото на 2025 г. беше третото най-горещо от 1930 г. насам. В Югозападна България бяха отбелязани горещи вълни с температури над 40°С и продължителност от над 7 дни. В Монтана температурата достигна до 43.5°С. 

Неравномерността на валежите с редки, но интензивни дъждове беше причина за сериозни наводнения. Такива имаше в Азия, САЩ, както и в Западна и Северна Европа. Наводненията по Черноморието бяха причинени от средиземноморския циклон Барбара. В България ефектът му беше по-слаб, отколкото в Гърция и Румъния, но трагедията в Елените беше с тежки последици и основно поради човешки грешки.

Огнените стихии: предвестник на екологична катастрофа 

Продължителни периоди без валежи имаше в по-голямата част от света, а лятото в България беше най-сухото от 1930 г. насам. 

Продължителните суши, в съчетание с горещите вълни и силни ветрове, бяха причина за много и интензивни пожари по света. Особено засегнати бяха Северна Америка и Европа. Големите пожари в Калифорния и Канада показаха, че дори и технически напреднали страни не могат да се справят с мащабни огнени стихии. 

В Европа големи пожари горяха в Португалия, Франция, Испания, Гърция и Турция. В България те бяха с по-малки мащаби, но показателни за липсата на превенция и летателна техника за справяне дори с неголеми пожари. 

И след тези огнени бедствия и предвид че опасността от пожари ще продължава да нараства поради ускореното затопляне, у нас все още не се обсъжда сериозно закупуването на противопожарни самолети. Отсъствието на адекватна техника за борба с горските пожари предвещава за България сериозна екологична катастрофа. 

Данните за 2025 г. показват, че климатичните промени вече са настояща реалност, която изисква както глобални решения, така и конкретни действия на национално ниво. 

Aвтор: Валентин Симеонов / Климатека

Валентин Симеонов е автор в Климатека. Той получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 г. до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, предимно по проблемите на климата.