„Думите ни създават нашия свят.“ ~ Рич Литвин
Спомням си как на около седем години извиках злобно на майка си: „Искам да си мъртва, мразя те!“ Тя онемя от изненада, а аз веднага разбрах, че думите ми са я наранили – и сърцето ми натежа.
Спомням си как на четиринадесет поканих първото момиче, по което бях хлътнал: „Ъ-ъ-ъ, искаш ли да отидем на кино този уикенд?“ За моя изненада тя каза „да“ – и ме научи, че няма нищо лошо в това да поискаш онова, което искаш.
По-късно тази година ще стоя до жената, за която миг по-късно ще се оженя, и ще кажа: „Да.“ С тези две кратки думи ще изразя любовта и отдадеността си.
Думите имат сила.
Те могат да нараняват и разрушават, но и да изграждат и създават.
Откакто осъзнах това преди няколко години, започнах да обръщам повече внимание на думите, които използвам – както на тези, които изричам, така и на тези, които мисля.
Ето четири начина, по които промених думите си – и така промених живота си.
1. От „Ще се опитам“ към „Мога и ще го направя“
Когато чувствах, че животът ми е в застой, все „се опитвах“.
Да отслабна.
Да се избавя от дългове.
Да си подредя живота.
Но в нито една от тези области не постигах особен успех.
После се замислих за една част от живота си, в която се чувствах добре – социалния ми живот.
Купоните всеки уикенд бяха бягство от реалността. Алкохолът временно притъпяваше тревожността ми, караше ме да забравя финансовите си проблеми и ми даваше увереност, която иначе ми липсваше.
Интересното беше, че когато приятели ме питаха дали ще изляза, никога не казвах „Ще се опитам да дойда“.
Не, винаги казвах: „Ще съм там! Ще се видим в клуба! Първата почерпка е от мен!“
Когато осъзнах този модел, си поставих правило: да заменя „ще се опитам“ с „мога“ или „ще“.
И не след дълго започнах да виждам резултати. Когато казвах „мога“ и „ще“, се чувствах по-силен и по-отговорен за живота си.
И увереността ми нарасна.
Преди казвах на приятел от фитнеса: „Ще се опитам да дойда в четвъртък“, а после отменях в последния момент, без реално да съм възнамерявал да отида.
Мисленето в „мога/ще“ ме направи по-решителен. Или казвах „Ще се видим там“, или „Ще ти кажа до вторник“. И ако вторник дойде и имам по-важен ангажимент, го казвах ясно – без вина.
Промяната от „опитвам се“ към „мога/ще“ ме накара да се питам: „На какво всъщност искам да се посветя?“
Думата „опитвам“ все още има място. Например мога да се опитам да запазя маса в ресторант, защото резултатът не зависи изцяло от мен.
Но когато нещо е под мой контрол – тренировки, писане, ставане рано – използвам „мога“ или „ще“.
2. Задавай си по-добри въпроси
„Защо съм толкова закъсал?“
Когато тревожността, дълговете и пиенето ми бяха в най-тежката си фаза, този въпрос не излизаше от главата ми.
Отговорите бяха ужасни:
Защото си неудачник.
Защото нямаш дисциплина.
Защото животът е труден.
След дни на размисъл си зададох по-добър въпрос:
„Ами ако въпросът е грешен?“
Затворих очи и попитах:
„Какво мога да направя днес, за да се придвижа малко напред?“
Това стана моят въпрос за месеци напред. И всеки ден напредвах по малко.
Фокусирах се върху прогреса, не върху съвършенството.
Както казва Тони Робинс: „Качествените въпроси създават качествен живот.“
3. От „Трябва да“ към „Имам възможност да“
Преди две години говорих по Skype с приятел от Канада.
Той ми каза:
„Когато искаш да почувстваш благодарност, замени ‘трябва да’ с ‘имам възможност да’.“
В началото го забравих.
Но няколко дни по-късно, на път към ученик, си казах:
„Ох, трябва да вървя един час в жегата…“
После се поправих:
„Имам възможност да вървя и да преподавам английски.“
И изведнъж усетих благодарност.
Благодарност, че имам здраво тяло.
Че мога да помагам на някого.
Че това изобщо е възможно.
Оттогава често сменям „трябва“ с „имам възможност“ – и това променя начина, по който се чувствам.
4. От вътрешен критик към вътрешен съюзник
Най-голямата промяна беше вътре в мен.
Преди бях изключително строг към себе си.
Когато се проваля, се наказвах.
Когато се чувствах слаб – се осъждах.
С времето се научих на състрадание към себе си.
Да говоря със себе си по-меко.
По-човешки.
Когато се проваля – да се окуража.
Когато се почувствам зле – да се разбера.
Когато се обвинявам – да си простя.
Един съвет много ми помогна: говори си така, както би говорил на най-близък човек.
Луиз Хей казва:
„Не забравяйте, че сте се критикували от години и това не е работило. Опитайте да се одобрите и вижте какво ще се случи.“
И наистина – това промени много.
Започнах да търся по-малко одобрение отвън.
И да си давам право да живея както искам.
Част от мен искаше да бях разбрал това по-рано.
Но друга част знае, че съм го разбрал точно когато е трябвало.
Независимо на колко сме години и къде се намираме, никога не е късно да променим думите си.
А с тях – и живота си.
Автор: Уил Ейлърд
