Всички деца – не само малките, но и порастващите са склонни към подражание – гледат от родителите и копират тяхното поведение.

Затова е най-добре да се отнасяме към себе си така добре, че и малките да привикнат да се грижат правилно за себе си.

Това се отнася в пълна степен за външността.

На всеки от нас се случва понякога да не се харесва – независимо колко сме щастливи, имаме своите лоши дни за косата, за кожата...

В такива моменти е важно да не се фокусираме върху проблемите.

- Не се гледайте в огледалото непрестанно и не въздишайте тъжно, че нещо не е както ви се иска;

- Не драматизирайте заради тъмните кръгове под очите и уморения вид;

- Не казвайте: „Днес не съм във форма",

"Това или онова не ми отива“ и други подобни понижаващи самочувствието фрази;

Намерете свои стари снимки, на които сте най-прекрасните и си спомнете, че и тогава, от когато датират фотографиите, не сте харесвали фигурата или лицето си, но всъщност сте изглеждали перфектно.

Това е урок, чрез който ще можете по-лесно да приемете своята външност такава, каквато е, и да ѝ се радвате – на закръглените извивки, на женствените форми.

Така ще научите и дъщеря си да харесва промяната в своята фигура.

- Бъдете активни – пускайте си музика и танцувайте с дъщеря си, спортувайте заедно, разхождайте се повече – когато почувства, че тялото ѝ е пластично, критиките, които си отправя в тази посока, ще намалеят и упреците, че не се грижи за своята активност, няма да я обиждат. 

- Ако забележите, че фигурата на вашата дъщеря започва да се променя, кажете ѝ го така, че да ѝ стане приятно. Например: "Ти постепенно се превръщаш в прекрасна млада жена, ставаш все по-хубава, радвай се за това!“

- Научете се да откроявате емоциите, ако има конкретен повод да изразите съжаление за нещо, кажете: „Това е наистина неприятно, съчувствам ти“, вместо „Не драматизирай, всичко си ти е наред.“

За повече самочувствие

Адекватната самооценка невинаги предполага положителни мисли за себе си.

По-важното е да се научим да разпознаваме своите чувства и да ги разбираме.

Да говорим за тях, да изразим похвала може да помогне много за доброто самочувствие на всеки, особено на момичето, което е в своите ужасни пубертетски настроения. Ако решите да го похвалите, бъдете конкретни:

"Вие с Таня не се разбирате много-много, но забелязвам, че ѝ помагаш. Харесва ми“ – такова изказване се отнася към конкретно поведение и показва, че уважавате своята дъщеря и нейното решение.

За каквото и да става дума, избирайте да поощрите, като конкретизирате: "Много съм доволна, че си си подредила стаята“, "Ти разказа тази случка толкова интересно, че ме накара да се смея – добре ти се получава!“,

"Браво, че пак си увлечена по програмирането – с твоето аналитично мислене вероятно ще постигнеш много!".

Такива изказвания съобщават на момичето нещо реално за самата нея.

Тя може да изрази съмнение, казвайки „Наистина ли?“ и това да стане отличен повод да продължите разговора – нещо, което, както знаем, трудно се отдава на родителите на тийнейджъри.

Преходната възраст е време на непредсказуеми физически промени, съпроводени от емоционални изблици и желания.

Детето в тази възраст може да престане на обича това или онова, което преди е правило с удоволствие, и да се стреми да си избере нещо друго, нещо различно.

Това не е лошо – проявявайте разбиране и съпричастност, ако сметнете, че е правилно.

А ако не е, изразете мнението си, като не пропуснете да споменете, че уважавате избора ѝ, но... и обяснете какво и защо против имате.

Предложете на дъщеря си занимания, които ще допринесат за хармонията ѝ сама със себе си, неща, които ще ѝ доставят удоволствие. Напомняйте какви възможности се откриват пред нея, ако продължи със спорта, ако се запали по йога, ако си науми да изкара ски курс... Непременно я уверете колко енергия и радост ви е дало даденото занимание на вас самата.

Продължава на страницата на Новите родители