Това е моментът, в който се застъпват два мощни психологически и социални процеса. Когато те се случат едновременно, ефектът може да бъде разтърсващ и сериозно да пострадат самочувствието и усещането за идентичност.
За какво говорим?
Синдромът на празното гнездо (Empty Nest Syndrome)
Това не е клинична диагноза, а преходен период на скръб и загуба. Той настъпва, когато децата пораснат и напуснат семейния дом. Някои жени се реализират чрез житейската си роля на майки. Това е важно за всяка жена, разбира се, но при някои останалата част от живота им сякаш спира за дълго време. Ако през този период сте били изцяло посветени на децата си, докато растат, ако сте загубили социалните си контакти и сте спрели да се развивате като личности, то вероятността да бъдете силно засегнати от този синдром, е доста голяма.
В какво се изразява това?
За много жени ролята на майка е била централна в продължение на 20 или повече години. Когато ежедневната грижа отпадне, жената се пита: „Ако не съм майка, която е нужна всеки час, коя съм аз всъщност?“. След това настъпва и унищожителното чувство, че не си нужен никому. Липсата на шум, готвене и ежедневни задачи създава тишина, която първоначално е плашеща. Организмът, свикнал на висок стрес и активност, внезапно изпада в състояние на „ниска енергия“, което психиката интерпретира като депресия или остаряване.
