За възрастните има дреболии, които просто им минават покрай ушите и за тях те са толкова невинни, че бързо ги забравят. Детето обаче много се засяга от тях и може да се почувства силно наранено. Как да не прецакаме отношенията със собственото си хлапе?
Струва ни се, че то противоречи безпричинно и капризничи, но може в действителност то да е разстроено от душа – такива уж малки травми може да се натрупват и да доведат до сериозни психологически проблеми, затова не махайте с ръка, не ги причислявайте към глупостите, за които не си струва да се мисли, а вижте как можете да го огорчите. За да не го правите.
1. Когато го игнорирате
Детето се опитва да разговаря с родителите си, задава им различни въпроси, споделя своите въображаеми истории, представите си, но на вас сега не ви е до това и процеждате: „Хм/добре/ОК/ супер/ отлично“ без да влагате никакво чувство във възклицанието си, а то толкова силно иска да оцените подобаващо замъка от лего, който е издигнало. Погледнете, усмихнете се, не бъдете равнодушни към неговите малки победи, не го игнорирайте, то със сигурност ще запомни това отношение. И най-малкото, ще го приложи много скоро към самите вас.
2. Когато го отхвърляте
Друга ситуация: мама или тате трябва спешно да свършат нещо – важно обаждане, готвене на обеда, а детето тича из къщата, търкаля се по земята и въобще вилнее, както му хрумне. „Иди си поиграй, по-тихо, заета съм!“ – подобни думи то възприема като дистанциране и се чувства отхвърлено.
3. Когато не му давате да направи нещо самичко
Към 2-3-годишна възраст хлапетата започват да изпитват силно желание да правят разни неща сами, всъщност искат всичко да вършат самостоятелно и се пробват, и в този период да го храните насилствено вие, да го обличате, да му бършете сополите и да разяснявате, как то още е малко и не умее някои неща, е груба грешка. Защото става дума за неща, които са по силите и възможностите му. Какво ще ви стане, ако му разрешите само да заключи вратата, да остави нещо на рафта, да си откъсне хартия само в тоалетната – всички подобни безсмислени забрани провокират детската истерия. Обидно е да третирате като бебе!
4. Когато не оценявате усилията му
То се старае, много се старае, става от леглото, облича се, ходи само в тоалетната, рисува коте, цвете, помага ви да слагате продукти в кошницата в магазина – ако не го поощрите с искрена похвала, може да не поиска да повтори своите подвизи.
5. Когато му вземате нещата, без да му кажете
Грешите, ако си мислите, че малките деца не разбират кои предмети им принадлежат и кои са на другите хора. Ако решите да му доядете яденето, да подредите играчките по друг начин, както ви е удобно на вас, ако скриете някоя ценна книжка или меченце, ако приберете чорапите му в гардероба, може да го тълкува като посегателство на личната собственост и да се разяри сериозно – ами, нормално е.
6. Когато не отчитате мнението му
Даже най-малките деца имат право на избор, например какво да обядват – картофки или макарони, кои панталони да обуят за навън – това е не само проява на уважение към детето, но и своеобразен урок – че всеки трябва да отговаря за изборите, които прави.
7. Когато се почувства изоставено
Достатъчно е мама да отскочи до магазина или дори само да отиде да хвърли боклука, за да възприеме детето това като предателство. И няма никакво значение, че любимата баба седи с него и не е само.
8. Когато не държите на обещанията си
„Ако се държиш добре, ще ти купя сладолед“ - да не изпълните това, след като детето е положило всички сили да не скубе куклата или кучето, да не разлее млякото, за него е знак, че го пренебрегвате. Дори да сте забравили за сладоледа, и пропускът ви да не е нарочно, поправете се, защото подобни ситуации го карат да мисли, че думите ви нищо не означават.
Продължава на страницата на Новите родители
