Пожарите и влошеното състояние на иглолистните и дъбови гори заради появата на множество вредители и промените в климата са сред основните проблеми на горските местообитания в България. Това индиректно води до повишен риск от наводнения, засушаванe, свлачища и др. Адресирането на тези и други проблеми в зоните от европейската мрежа „Натура 2000“ ще бъде фокус на работата на WWF България през следващата година. Природозащитната организация ще предложи конкретни мерки за включване в бъдещия Национален план за възстановяване на природата, чието разработване е част от изискванията към страните членки на ЕС в рамките на Регламент (ЕС) 2024/1991  на Европейския парламент и на Съвета (Регламент за възстановяване на природата). Срокът за изготвянето на националните планове е септември 2026 г. Предложенията на WWF ще адресират основно застрашени горски местообитания в рамките на мрежата „Натура 2000“. Възстановяването на местообитания в „Натура 2000“ до 2030 г. е приоритетно по силата на Регламента. 

„Моментът е ключов не само за възстановяването на българската природа, но и за гарантирането на европейски средства за опазване на биоразнообразието. Причината е, че през следващия финансов период (2028 – 2035 г.) за момента няма предвидени финансови инструменти, посветени конкретно на това – средствата ще бъдат разпокъсани. Целите за биоразнообразие ще бъдат постигани чрез  различни инструменти в рамките на общата цел „Климат и околна среда“, което е предизвикателство. Предвижда се например преустановяване на Програма LIFE, която досега беше посветена на биоразнообразието. За да се адресира разпокъсването на средствата за биоразнообразие е от ключово значение проектът на българския план за възстановяване да обедини смислени дейности в тази насока и да се изготви навреме.“ Това каза Катерина Раковска, старши експерт „Политики биоразнообразие“ и магистър по екология и опазване на природната среда. 

Какви проблеми адресира Регламентът за възстановяване на природата на ниво ЕС? 

Регламентът представлява историческа възможност да опазим природата в Европа, защото прави задължителни дейностите по възстановяване ѝ. Целта е да се спре загубата на биоразнообразие, деградацията на екосистемите и свързаните с тях промени в климата. Регламентът е насочен към справянето с наводнения, суши и пожари, загубата на почвено плодородие, намаляването на популациите на пчелите, несигурността на хранителните системи и др. Целта на ниво ЕС е до 2030 г. да бъдат трайно възстановени най-малко 30% от увредените сухоземни и морски местообитания, а до 2050 г. – 90% от тях. Мерките в националните планове на държавите трябва да обхващат периода до 2030 г. и да предвиждат възстановяване и опазване на определени типове местообитания и екосистеми, идентифицирани като ключово важни − сухоземни, морски, градски, селскостопански, горски и други – както и мерки за опазване на дивите опрашители.  

В рамките на следващата годинa WWF ще изготви предложения на мерки и ще проведе редица срещи с учени, институции, лесовъдски и природозащитни организации за постигането на съгласие за тяхната конкретика. Предвижда се също популяризиране на целите на Регламента и ползите от възстановяването на природата за здравето и живота на хората. Материалите ще бъдат публикувани на сайта на WWF България и в социалните мрежи на природозащитната организация. 

Допълнителна информация за Регламента за възстановяване на природата можете да намерите на страницата на WWF България: Европейският парламент прие Регламента за възстановяване на природата | WWF