Баба Вида и видинската синагога - символите на вечния дунавски град

Ако тръгнете от София към Видин, пътят ще ви отведе през живописни планински проходи и равни полета, докато стигнете до бреговете на Дунав. Разстоянието е около 200 километра, а с автомобил се изминава за 3–4 часа. Вариантите за пътуване са или през прохода Петрохан до Монтана и оттам по международния път Е79, или по магистрала Хемус през Ботевград, Мездра, Враца и Монтана.

Видин е град с над две хилядолетия история, съчетаваща следи от всички цивилизации и култури, преминали през Балканския полуостров.

Крепостта Баба Вида – пазителката на Дунав

На самия бряг на реката се издига един от символите на Видин – крепостта Баба Вида. Тя е единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Началото ѝ е поставено още през X век върху основите на римски кастел. Името на крепостта идва от народна легенда за три сестри – Кула, Гъмза и Вида. Докато първите две пропилели богатството си, Вида построила здрава крепост, за да пази земите си – и така до днес тя се свързва със силата и устойчивостта на града.

През Средновековието крепостта е стратегическа военна точка и царска резиденция, а по време на османската власт е използвана за затвор и гарнизон. Днес стените, кулите и рововете ѝ са отлично запазени, а разходката из тях връща посетителите векове назад. От кулите се открива прекрасна гледка към Дунав и към спокойните улички на града.

Любопитен факт е, че Баба Вида е единствената крепост у нас, която никога не е била напълно превзета – всеки завоевател е оставял следи, но не е унищожавал нейните основи.

Видинската синагога – забравената перла

Сред най-внушителните, но дълго време забравени паметници на Видин е местната синагога. Построена е през 1894 г. от еврейската общност в града – една от най-значимите по онова време в България. Архитектурата ѝ е в неоготически стил с характерни арки, орнаменти и голям молитвен салон.

vidin_sinagoga_snimka_wikipedia.jpg

Снимка: Shutterstock

Синагогата е била втората по големина на Балканите след тази в София. До Втората световна война тук кипи богат културен и духовен живот, но след емиграцията на българските евреи в Израел след Втората световна война сградата запустява. През десетилетията тя се превръща в романтичен, макар и тъжен, символ на изчезнало време – без покрив и със стени, обрасли с растителност.

Днес обаче съдбата ѝ е различна – синагогата е напълно реставрирана и превърната в културен център „Жул Паскин“. Пространството се използва за концерти, изложби, театрални постановки и обществени събития, а новият живот на сградата я превръща в един от най-ярките символи на Видин. Така тя не само напомня за богатото минало на еврейската общност в града, но и отново е средище на култура и изкуство.