Повечето хора успяват да открият начини за отпускане, които да им осигурят временно облекчение. Годишният отпуск се използва за откъсване от всекидневния стрес. Лечебните процедури или пътуването през уикенда до морето или друг град също служат на тази цел. Но в повечето случаи тези прекъсвания са само малки или по-големи бягства от един свят, който сякаш натоварва хората до краен предел.
Според тази стратегия свободата може да бъде намерена единствено на някое друго място, защото сме разбрали, че у дома не можем да се отпуснем истински. Нерядко обаче бързо установяваме, че дори в скъпите екзотични курорти не всичко е идеално – а това според всеобщото мнение би трябвало да е предпоставка успешно да оставим целия стрес зад гърба си.
Уловката в този стратегия е, че навсякъде, където ходим, вземаме и себе си. Това, от което всъщност не нуждаем, е почивка от себе си, по-точно почивка от ума. Той е този, който тълкува всичко наопаки така, както е свикнал, а именно – с насоченост към проблемите.
Дори в група за медитация по време на почивка на приятно и тихо място обикновено има един или двама души, които по някакъв начин ни пречат. Дишан прекалено шумно. Нямат правилната вибрация. Или от стаите, в които са ни настанили, има какво да се желае. Или пък храната, за съжаление, не отговаря на очакванията ни. Инструкторът по медитация не е на ниво. А може би пътуването е било твърде изморително? Или през цялото време, докато медитираме, мислим за проблемите, от които всъщност сме искали да избягаме.
Други изобщо не си правят труда да пътуват, а търсят „разширяване на съзнанието“ (какво всъщност би трябвало да означава това?), като приемат наркотици. Един джойнт или нещо по-силно – и светът става прекрасен, във всеки случай временно.
Преходността на тези мигове на отпускане, когато успеем да ги постигнем, лесно води до постоянно увеличаване на дозата от съответната дрога. Повече отпуски, повече медитация, повече храна, повече алкохол, повече секс – важното е да е повече. Това е структурата на пристрастяването. Нещо е приятно и затова искаме повече от него. Но всеки наркотик носи със себе си малко или много неприятни странични ефекти и последици.
Отказът от едно вещество често обуславя прибягването до друго. Потребителят на хероин преминава към алкохола, пушачът – към сладкиши, работохоликът – към отчаяното търсене на просветление.
Пълното освобождаване от страданието не може да бъде постигнато по този начин. Неприятните неща са част от този свят. Няма как да се спасим от тях чрез бягство или борба.
Из книгата: „Осъзнатият път на Буда за изход от кризата“, Томас Хоензе; изд. „Кибеа“
