В една държава царят бил доста креативен във вътрешнополитическия мениджмънт – вечер свалял короната, обличал семпли дрехи, за да не го познаят хората от народа, и тръгвал из градските потайности, за да види кой как живее.
По време на една от неговите нощни разходки стигнал до малка къщурка. Вратите и прозорците били отворени, на масата светела лампа, от вътре се носели хвалебствени възклицания. Царят приближил и видял, че край отрупаната с вкусотии маса седи възрастен човек. Той се хранел с удоволствие, славейки и благодарейки на Бог. Преоблеченият цар решил да попита какъв е поводът за празнуване.
Почукал:
- Влизай, драги, сядай! Гостът е дар Божи.
- Какво става? Какво празнуваш?
- А, имах обикновен ден. Денем работя като обущар, поправям обувките на богатите хора. Вечер помагам да бедните и поправям техните прокъсани обувки безплатно. Ако някой от тях реши да ми плати нещо малко, не отказвам. Днес като се връщах у дома, купих храна за всичките заработени пари. Моят Бог е толкова добър и грижовен, весело ми е и ми е добре. Затова хапвам с апетит и прославям Бога.
„Почакай — помислил си царят, — утре ще намина отново да видя дали пак ще си толкова радостен и дали ще хвалиш твоя Бог...“
На следващата вечер преоблеченият цар отново бил пред вратата на обущаря и не вярвал на очите си... Обущарят отново ядял и пиел, и възхвалявал Бога.
- Как мина денят ти?
- Моят Бог, на когото служа, знае и може всичко. Държи ме в ръцете си и ме дарява с мъдрост, напътства ме. И днес ми помогна да изживея този ден, въпреки че нашият справедлив цар, който много внимава данъците винаги да пълнят хазната, е издал указ обущарите без лиценз да не работят.
Сутринта отидох на работа и прочетох указа. Помислих си – какво да правя, та аз нямам лиценз. Реших, че ще пълня вода от кладенеца и ще я разнасям на хората. Привечер вече бях заработил достатъчно пари, минах през пазара, накупих си вкусна храна. Моят Бог се грижи за мен!
На следващия ден царят издал нов указ. С цел предотвратяване на различни зарази и инфекции се забранява разнос на вода по домовете от чужди лица. Всеки можел да си пълни вода от кладенеца само за себе си и за своето семейство.
Вечерта царят отново наминал към проблемната локация и какво да види – същата картинка – купон, прозорците отворени, хвалебствени възклицания, здраво хапване, музика.
- Днес как се справи?
- Моят Бог се грижи за мен. Отново ме спаси. Аз не знаех даже, че царят ни е толкова добър и отговорен. Той мисли за поданиците си, с цел да не пламне епидемия, е забранил разноса на вода.
- Е, и ти какво направи?
