Обръщение към съвременния мъж: Прави щастлива жената до себе си
Да поговорим за мъжките задължения, мъжките убеждения и за това как да станеш истински мъж (не само по полов белег).
В по-голяма степен посвещавам това послание на мъжете, които имат отношения с жена, и особено брак. Но би могло да бъде полезно и на жените.
И така...
1. Обезпечи я материално
За какво изобщо си й нужен, ако не си съгласен с това? Просто защото тя е влюбена в теб (или е била)?
Сърцето ми се свива като слушам истории за мъже, които не дават пари на жена си – жената, която той самият си е избрал.
Къде е логиката?
Добре, да погледнем от друг ъгъл: Защо изобщо живееш с жена, която не считаш за необходимо (или не искаш) да обезпечиш? Не я правиш щастлива, но не позволяваш и на друг да го направи...
Освен това, така ти просто я принуждаваш да развива в себе си мъжки качества (все пак й се налага сама да изкарва повече пари), блокираш развитието на нейната женственост, което пък от своя страна разбива хармоничността на отношенията.
В края на краищата тя е жена, за да се наслаждава на живота и да предава това състояние на мъжа (дори ако това му се струва нерационален женски каприз). В това се крие колосална енергия - енергия, необходима за развитието и успеха на всеки мъж!
Колкото повече жената се наслаждава, толкова по-успешен ще си ти! Win-win!
2. Благодари й
Всички мъже знаят колко положително ни действа искрената женска благодарност. Е, мъжката благодарност към жените действа по същия магичен начин.
Тя е приготвила храна? Благодари й всеки път, когато го прави.
Тя се старае да изглежда добре? Кажи й колко важно е това за теб.
Тя ти дава нежност? Сподели с нея приятните чувства, които тази нежност поражда у теб.
(Надявам се, че не забравяш да й кажеш, че сексът с нея е най-добрият в живота ти...)
Показвайки и изказвайки своята благодарност, ти ще увеличиш многократно нейното желание да прави всичко това отново и то с много по-голям ентусиазъм и любов.
Ако възприемаш нейното старание просто като задължение, което тя изпълнява, много скоро може да спре да прави всичко това. А когато го изгубим, започваме да го ценим...













