The Cavern (Кавърн клуб, Пещерата) е клуб на Mathew Street в Ливърпул. Отворен е като място само за джаз музика през 50те от няколко ентусиасти, които искали да пренесат Париж в Ливърпул. Надявали се по френски модел в клуба да се събират красиви жени, философи, артисти, интелектуалци, хора, които искат да се скрият от трудния свят. Избрали дълбоко мазе на около два и половина етажа под земята, под зеленчуков склад на знакова улица, която гъмжи от музикален живот и до днес. Канили постоянно най-добрите джаз-музиканти, които можели да си позволят. Ливърпул обаче е работнически пристанищен град и джазът трудно пускал корени. Хората тъкмо се били окопитили след войната, стабилизирали живота и финансиите си и младите търсели нещо ново за забавление. Джазът бил твърде буржоазен и далечен за тях – претенциозен, трудно смилаем и най-вече представител на отминаващото следвоенно време. The Cavern имал посещаемост, но се считал за елитарен и се крепял в този начален период най-вече на претенции.
Рей Макфал, тогавашният мениджър и притежател на The Cavern (подробна история на клуба можете да видите на сайта им тук), бил страстен блюстител за чистотата на джаза и строг противник на рокендрола. Имал си добър бизнес и постоянна публика, която също като него следяла да не се замърси любимата им джаз музика с излишества като например усилватели на инструментите – това се считало за непростим грях и явен признак за уклон към рокендрола. Ако се издразнели, че нещо не звучи съвършено Ню Орлеанско/Парижко- слушателите замеряли музикантите с дребни монети. Това е лесно, защото клубът е много малък и сцената е на 5см от дансинга и на 50см от първите масички.
Река Мърси е много важна за града и целия район на северозападна Англия. В нейна чест са наречени местното графство Мърсисайд, мърсисайдското градско дерби „Ливърпул“-„Евертън“, както и мърсисайдските докове на Ливърпул, през които за столетие и половина са се придвижили от и за новия свят хиляди хора (свободни и роби) и стоки (включително жизненоважната храна през войните, заради което Ливърпул е бил почти изцяло разрушен от германската авиация). Естествено било зараждащата се в района в началото на 60те младежка музика да се сдобие и с правилното име – Мърсибийт или Бийт музика. Сдобили се дори със собствено Мърси Бийт списание, издавано от съученик на Джон Ленън.
По това време много младежи свирели и формирали постоянно различни музикални банди. Едни такива четирима ливърпулци нарекли себе си The Beatles, комбинирайки буквите на Beetles (Бръмбари) (вдъхновени от името на групата на Бъди Холи The Crickets (Щурците)) и The Beat мърсисайд музиката. Основната заслуга за името е на Джон, както и композирането на повечето им песни от това време. Заедно е Пол и Джордж прекарвали времето си в къщата на барабаниста на групата Пит Бест. Майка му Мона Бест е с английско-индийски произход и била много настоятелен и пробивен човек. Тя закупила първата ресторантска еспресо кафемашина в Ливърпул и отворила собствен клуб в къщата си. В мазето, лично боядисано и изрисувано от момчетата, свирила за пръв път новата група The Beatles. Мона обаче разбирала, че за да успеят в музикалния бизнес те имат нужда от истински, известен клуб. Най-престижният и тежкарски клуб в града по това време бил The Cavern. Малката подробност, че там се свири само джаз, а групата е рокендрол ориентирана не можело да спре настъпателната Мона. Тя била човек, който ако във вторник ти каже, че е неделя – по един или друг начин ще бъдеш принуден накрая да се съгласиш. Мона успяла да убеди Рей Макфал, че The Beatles свирят „енергичен блус“ и Рей ги допуснал да забавляват интелигенцията и офис служителите от центъра на града през обедната им почивка всеки делничен ден срещу £3 хонорар. Много хора и до днес си спомнят как срещу 25 шилинга (70 днешни пенса) са си хапвали сандвичите на спокойствие в The Cavern, слушайки The Beatles на живо на около три-четири метра от масата си. Една от тези щастливци, както твърди самата тя, била Cherie Blair (въпреки, че по елементарни изчисление на база рождената ѝ ’54г. по време на The Cavern периода на The Beatles тя е била на 7-10г.). Заведението нямало лиценз за продажба на алкохол, сервирали се безалкохолни и леки закуски, което го правело достъпно и много популярно и сред тинейджърите.
