Някои хора „си говорят сами“ и това обикновено е диагноза в психиатрията.
Всички обаче в един или друг момент се отдаваме на мислите си. Разсъждаваме, разиграваме наум някакъв сюжет на разговор или спор с някого, разкайваме се, мечтаем, обвиняваме се, самосъжаляваме се, припомняме си хубави моменти, даваме си кураж и т.н. Съзнателно или не, постоянно водим диалог със себе си.
Знаете ли обаче, че когато си казваме нещо наум, всъщност наистина говорим? Когато си мислите нещо, без да отронвате и дума, всъщност се задейства процес, при който се включват едва забележими движения на мускулите в ларинкса. Гръклянът, гласообразуващият орган при човека, почти никога не си почива.
Така че всеки път, когато си помислите нещо, трябва да знаете, че и тялото ви участва в този вътрешен диалог, дори да не го усещате или осъзнавате.
Цветелина Велчева по материали от didyouknowfacts.com
