Няма два еднакви мозъка.

Най-голямата загадка в нашето тяло си остава нашият мозък и начинът, по който функционира. С напредване на развитието на технологиите ставаме свидетели на все повече открития, които хвърлят светлина върху загадките на нашия мозък, които често граничат с мистицизъм. Всеки отделен мозък е изключително специфичен и това поражда разнообразие (или т.нар. неврологично разнообразие). Тези различия в мисленето винаги са съществували в нашия свят и именно те са ни оформили такива, каквито сме днес. Дължим го и на тях, и на бъдещите поколения да продължим да изграждаме приемане, образованост и да почитаме многообразието. Можем да помогнем на хората да намерят и реализират собствения си потенциал - без предразсъдъци или стигма, породени от уникалния начин, по който функционира техният мозък.

Работното място e среда, изградена от служители от различен произход, с редица характеристики и житейски опит. Създаването на организационна култура, която допринася за това служителите да се чувстват уважавани, ангажирани и ценени на работното място, е това, към което всеки работодател трябва да се стреми. Проучвания (Deloitte, 2018 г.) установяват, че вероятността компаниите с приобщаващи култури бъдат иновативни и гъвкави е шест пъти по-голяма.

Какво е невроразнообразие?

Концепцията за невроразнообразието твърди, че няма "един" правилен тип мозък. Всеки човек има естествени различия в опита, ученето и обработката на информация. Тези когнитивни различия не са дефицити и не са по-ниски от "невротипичните" мозъци. Неврологичното разнообразие е набор от неврологични състояния, които променят начина, по който мислим и взаимодействаме със света. Въпреки че терминът включва неврологични състояния, нарушения в развитието, ХРНВ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) и обучителни затруднения, в действителност няма два еднакви мозъка. Независимо дали сте считани за невротипични (т.е. такива, които не попадат в групата на неврологично разнообразни) или невроразнообразни, вашият начин на възприемане на света е уникален.

По същество "неврологичното разноообразие" се отнася до различията в неврологичните способности. Например някои хора са естествено силни в обработката на подробни изображения или звук, но имат лоша памет, други пък имат изключителна памет, но намират разбирането за трудно. Докато всеки има силни страни и трудности, за невроразнообразните хора разликата между тях е значителна. Различията в резултатите на тест, оценяващ когнитивните способности, няма да са кой знае какви при средностатистическия човек. Нещата обаче не стоят по този начин при невроразнообразния - някои от резултатите могат да са под средното ниво, а други - доста над него.

В контескта на колективното обхватът на състоянията, които засягат когнитивните функции като мислене, внимание и контрол на импулсите, все повече се наричат с обобщаващото название "неврологично разнообразни състояния" (или невроразнообразие). Това е важна област, в която психолозите могат да допринесат с експертиза, и където прилагането на психологически доказателства може да помогне за решаването на потенциални проблеми за служителите, работодателите и политиците. Има широко съгласие сред практикуващите, че корекциите на уврежданията за неврологичното разнообразие са ефективни за подобряване на затрудненията на работното място и че работодателите и държавните ведомства трябва да подкрепят тяхното прилагане чрез съществуващи схеми като достъп до работа. Според Harvard Health Publishing можем да определим невроразнообразието като "идеята, че хората преживяват и взаимодействат със света около тях по много различни начини; Няма един "правилен" начин на мислене, учене и поведение, а различията не се разглеждат като дефицити.

Сред възрастните дислексията е най-често срещаният тип невродивергентно състояние. Приблизително 10% от възрастните са диагностицирани с дислексия. Около 4-5% от населението има ХРНВ. Други 1-2% от хората имат разстройство от аутистичния спектър. Заедно тези три синдрома представляват около 70% от всички диагнози на разстройство на нервното развитие. Невроразнооразните (невродивергентните) състояния включват ХРНВ, дислексия, диспраксия, разстройства на личността и биполярно разстройство.

Невроразнообразните хора продължават да са обект на дискриминация (включително и на работното място). Тяхното състояние може да не изначално очевидно за техните колеги или роднини. Невроразнообразните хора не са склонни да разкриват състоянието си, тъй като рядко срещат разбиране, страхуват се, че ще бъдат дискриминирани, не се чувстват "достойни" за подкрепа. Това може да забави въвеждането на корективни политики на работното място, което пък от своя страна застрашава работното място на въпросните индивиди. Невроразнообразните хора често са безработни или лишени от свобода, като и двете засягат тяхната пригодност за заетост.

Все по-голям проучвания показват, че всички тези проблеми могат да бъдат преодолени, че могат да се създадат разумни корективни политики на работното място, чрез които работодателите да предоставят по-големи възможности за заетост и подкрепа.

Неврологичното разноообразие обикновено обхваща ХРНВ, аутизъм, дислексия, диспраксия / нарушение на координацията на развитието (DCD), синдром на Турет (TS), дискалкулия и дисграфия. Смята се, че тези състояния са развиващи се, което означава, че човек се ражда с тях и те се развиват в детството и юношеството. Има два вида невроразнообразни състояния на развитие. Едните са свързани с поведението и обикновено се диагностицират от специалисти от  здравеопазването като TS, аутизъм и ХРНВ. Останалите са свързани с образователни или практически трудности и обикновено са диагностицирани от психолози и тродотерапевти, работещи с деца. Психолози и специализирани ресурсни преподаватели също изпълняват тази роля в по-късно в училища, а в много страни и в университетите. Психолозите също се препоръчват чрез екипи по човешки ресурси и трудова медицина за осигуряване на диагностика в заетостта.

Съществуват и значителен брой клинични и генетични състояния, които могат да повлияят на мисленето като цяло, без пиковете и спадовете, известни като "невроразнообразие", като синдрома на Даун и др. Колективно тези състояния са известни като интелектуални затруднения и, подобно на тежкия аутизъм, обикновено водят до по-нисък от средния коефициент на интелигентност. Тези, които работят в спектър на тежест, ще имат различни нива на изисквания за подкрепа на работното място, подобно на аутизма. Някои твърдят, че тези състояния могат да бъдат придружени от неинтелектуални силни страни, като грижовен и доверчив характер (при хората със синдром на Даун). Тъй като обаче включването им на пазара на труда е почти изключително чрез специфични програми за подкрепа и е малко вероятно те да бъдат наети с увреждането си "скрито", ние изключихме интелектуалните затруднения от този преглед.

Движението за неврологично разнообразие има своите корени в аутизма. Въпреки това, тя се разрастна, за да обхване широко разбиране на неврологичните различия. Те включват състояния като дислексия, дискалкулия, диспраксия, хиперлексия и шизофрения. Броят на различните начини, по които човешкият мозък може да бъде свързан, е почти безкраен. Диагнозите просто ни осигуряват един вид словесна стенография. Това е удобен начин да се обърнете към специфичен набор от симптоми или преживявания, които обикновено се появяват заедно. Дори в рамките на една и съща диагноза, преживяванията на двама души могат да варират широко.

Известно е също, че неврологичното разнообразие се отнася до леки и до умерени състояния на психичното здраве, както и до придобити мозъчни наранявания, включително инсулт и травматично мозъчно увреждане, и неврологични състояния, като множествена склероза. Тези обстоятелства са  по-малко ясни и известни на работодателя, тъй като когнитивните трудности ще бъдат резултат от нараняване или заболяване, а не от естествен "стил на мислене". Трудността при четенето например е често срещан проблем на паметта, то е симптом на състояние, свързано със здравето, като инсулт или депресия. Човек с психично заболяване е вероятно да изпита невроразнообразие (например липса на концентрация, забравяне) по време на епизод на депресия, например, но след това може да стане "невротипичен" отново, когато психичното му здраве се подобри. Това е различно при индивидите с невроразнообразна диагноза за цял живот или "етикет" на ADHD например.

Тези, които придобиват невроразнообразие след заболяване или нараняване, ще имат различен опит от тези с развитие или преходно състояние. Придобитото невроразнообразие може да изисква коригиране на идентичността и целите в отговор на промените в когнитивните способности. Придобитото или преходно невроразнообразие се фокусира върху новите трудности, въпреки че много области на мислене няма да бъдат засегнати и следователно могат да бъдат възприемани  като силни страни. 

За невроразнообразен индивид някои задачи ще изглеждат лесни, а други невъзможни. Това често кара работодателите, наставниците и авторитетните фигури да заключат, че индивидът "не се опитва", когато поема конкретни задачи. Непоследователното представяне се бърка с лошо отношение или лоша мотивация, което води до дискриминация и възприятия за несправедливост от страна на индивида. Човек с ADHD или дислексия, например, вероятно ще има много по-ниска способност за работна памет от  визуалните способности; по-ниска способност за четене от вербалната способност.

Тъй като разбирането ни за хората и производителността се променя, ние също трябва да променим представата си за това, което прави добра работна среда. Основна част от нашия опит на работното място е дали чувстваме, че принадлежим и дали се чувстваме оборудвани с това, от което се нуждаем, за да просперираме.

Инициативите за разнообразие, справедливост и приобщаване (поне частично) се коренят в този въпрос. Ако можем да приемем всички аспекти на човека, както и неговият принос в работния процес, и работодателите, и служителите ще се възползват. Компаниите стават по-желани места за работа, служителите са по-ангажирани и по удовлетворени и остават в организацията по-дълго. А членовете на екипа имат повишено чувство за принадлежност, повече възможности за растеж и по-силни връзки на работното място.

Не на последно място - когато хората се чувстват по-свързани на работното място, те просперират. Работниците в момента са изправени пред криза в свързаността.

Въпреки разрасналите се усилия и осведоменост относно разнообразието, приобщаването и социалната справедливост, невроразнообразието продължава да бъде недостатъчно представена част от стратегията на повечето организации за разнообразие, равенство, включване и принадлежност (Diversity, Equality, Inclusion and Belonging - DEIB). Термини като невроразнообразие и невротипичност стават все по-често срещани на работното място. Въпреки това без контекст тези термини могат да се провалят или дори да увеличат често срещаните погрешни схващания за невродивергентните хора.

Може би най-страшната част от това е, че много невро разнообразни индивиди не знаят, че са такива. Статистиките сочат, че от 15% от населението са невроразнообразни хора и 50% от тях не знаят това.

Например човек може да действа по различен начин само при определени обстоятелства, но не и да бъде социално предизвикан. Някои от тези различия могат да създадат неправилна комуникация между аутистични и неаутистични хора, както и потенциално стресови ситуации. Това означава, че тези хора до голяма степен остават без подкрепа да се реализират -  например при кандидатстване за училище, за настаняване, или за работното място. Т.е. може да се окаже, че повечето организации вече имат невроразнообразна работна сила, независимо дали са наясно с това или не.

Много хора в аутистичната общност показват изключителни нива на интелигентност, способност за бързо и точно разпознаване на модели и когнитивни способности. Често хиперлексията (способността да се чете рано и изключително добре) е свързана с ASD.

Обучението на лидерите и екипите за невроразнообразието е от полза за цялата ви работна сила. Невротипични или не, развитието на по-приобщаваща, достъпна и свързана работна сила е от полза за всички.

Преди да бъдат направени каквито и да било промени в работната сила, е жизненоважно работодателите да разберат начините, по които могат да приемат неврологичното разнообразие по съответния начин в рамките на своята организация. Важно е да се възприеме внимателен подход към различните начини, по които хората работят и общуват. Не трябва да се чувстват неспособни да говорят за невроразнообразието на работното място. Когато и работодателите, и служителите могат да водят открити дискусии за намиране на начини за по-приобщаваща работа, това помага да се премахнат бариерите и стигмите.

Също така е важно да съобщите на персонала разнообразието от ресурси, които са на разположение във вашия бизнес. Те могат да включват наличието на тихи зони, гъвкавост, когато става въпрос за време за почивка, достъп до платформи или създаване на менторска програма, която да помогне на служителите да растат и да успеят. Така печелят всички - и организациите, и хората работещи в тях.

Автор: Елеонора Минчева – психолог и психотерапевт