Университетски преподавател по математика среща свой бивш студент много години след завършването му. Познават се, заговарят се, припомнят си добрите стари времена. По едно време професорът пита: 

- Интересно, три години ви преподавах висша математика – кажете ми честно – беше ли ви тя полезна в живота?

Бившият студент се замисля и отговаря: 

- Всъщност да, имаше един случай, в който ми бе от голяма полза! 

- О! Чудесно! Прекрасно! Моля ви, разкажете ми този случай, за да покажа на моите нови студенти, че висшата математика не е само абстрактна наука, а е нужна и в живота! 

- Ами ето. Вървях си веднъж по улицата и внезапно излезе силен вятър. Духна ми шапката в една дълбока яма. А пък аз намерих парче тел, сгънах го във формата на интеграл и веднага си я извадих!