Университетски преподавател по математика среща свой бивш студент много години след завършването му. Познават се, заговарят се, припомнят си добрите стари времена. По едно време професорът пита:
- Интересно, три години ви преподавах висша математика – кажете ми честно – беше ли ви тя полезна в живота?
Бившият студент се замисля и отговаря:
- Всъщност да, имаше един случай, в който ми бе от голяма полза!
- О! Чудесно! Прекрасно! Моля ви, разкажете ми този случай, за да покажа на моите нови студенти, че висшата математика не е само абстрактна наука, а е нужна и в живота!
- Ами ето. Вървях си веднъж по улицата и внезапно излезе силен вятър. Духна ми шапката в една дълбока яма. А пък аз намерих парче тел, сгънах го във формата на интеграл и веднага си я извадих!
