Уилям Джеймс Сидис е един от най-изумителните гении на ХХ век, с потенциал дори по-голям от този на великите учени, които познаваме. Неговата история обаче показва как високият коефициент на интелигентност никога не е гаранция за постигането на щастие.
Семейство, жадно за възможности
Борис Сидис и съпругата му Сара, родом от Украйна, пристигат в Съединените щати през 1887 г., за да избягат от преследванията, на които са подложени у дома по политически и религиозни причини.
В Америка двойката намира значителни възможности да се утвърди. Борис успешно учи медицина в Харвард, специализирайки психология и психиатрия, като култивира страст към политическия активизъм и езиците, и скоро става известен с работата си, свързана с хипноза и изследването на психичните разстройства.
Сара учи медицина в Бостънския университет, като се дипломира през 1897 г., което е рядкост за жена по онова време. Тя прекъсва професията си по време на раждането на сина си, който е кръстен на ментора на баща ѝ в Харвард, Уилям Джеймс.
Значението, което родителите отдават на своето собствен образование, е ключово за разбирането на въздействието на образователния път, който изграждат за своето дете.
Детството на детето-чудо: 8 чужди езика, научени до 8-годишна възраст
Уилям Джеймс Сидис е роден през 1898 г. в Ню Йорк и веднага е въвлечен в много строг образователен процес, замислен от родителите му: майката напуска медицинското си образование, за да се отдаде изцяло на сина си, а бащата прилага на практика психологическите си изследвания, за да използва максимално познавателните способности на младия мозък.
Способността да разпознава буквите от азбуката в рамките на една година от живота му го кара да бъде смятан за дете-чудо на 18 месеца.
Всъщност на тази възраст детето вече е можело да чете "Ню Йорк Таймс", а на 2 години вече е знаело как да използва пишещата машина. С нейна помощ на 5-годишна възраст пише трактат по анатомия. Уилям демонстрира и забележителни умения в областта на езиците, като в рамките на 8 години знае латински, гръцки, френски, руски, немски, иврит, турски и арменски и изобретява езика вендергуд. Пътят на учене е изключителен и е повод за гордост за родителите, но най-вече за бащата, който използва напредъка на сина си, за да си пробие път в академичния свят (до голяма степен чрез своите публикации, посветени на методиките, прилагани върху сина му).
Източник: Wikimedia Commons
На 11 години той постъпва в Харвард, завършва на 16
Родителите се опитват да запишат Уилям Джеймс в Харвардския университет още на 9 години, но молбата не е приета, защото детето очевидно е твърде малко, но най-вече емоционално незряло за този контекст.
За да не се губи време, Уилям постъпва в колежа "Тъфтс", където прекарва голяма част от времето си в търсене на грешки в учебниците по математика и в теорията на относителността на Айнщайн.
Накрая, на 11-годишна възраст, родителите му успяват да го запишат в Харвард. Неговият академичен път е толкова блестящ, че представители на Масачузетския технологичен институт в Бостън го сравняват с Карл Фридрих Гаус, един от най-великите математици въобще.
На 16-годишна възраст Уилям завършва с отличие математика в един от най-добрите университети в света.
Изграждане на гений: най-високият коефициент на интелигентност в историята
Животът на младия Уилям върви гладко, докато е в защитената среда на своя дом и на родителите си. Веднага щом му се налага да започне да общува с нови групи хора във външния свят обаче, той разкрива всички ограничения на възпитанието, които Борис и Сара Сидис налагат на сина си.
В края на XIX в. уменията в областта на психологията на развитието все още са много оскъдни и родителите прегръщат мисловното течение, определяно като "бихевиоризъм", основано на идеята, че детето е напълно пластично и има неограничена способност да учи, в противовес и за сметка на афективния и релационния компонент.
Това позволява на Уилям да развие отлични логически умения, благодарение на които получава най-високия резултат, регистриран някога, откакто съществува тестът за интелигентност, равен на 254 точки.
Впечатляваща стойност, ако я сравним например със 160-те точки на Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, както и на фона на 148-те точки, необходими за достъп до Менса - организацията, която обхваща 2% от най-интелигентното население.
Но точно когато Уилям започва да се занимава със света по един по-открит и свободен начин, на преден план излизат всички ограничения на психологическите теории, които всъщност до голяма степен са преодолени през 1900 г.
"Искам да живея съвършения живот. Единственият начин това да се случи е в изолация. Винаги съм мразил тълпите".
