Дали гримасата по време на оргазъм съвпада с тази, когато изпитвате болка?

26 ноември 2018 г., 14:33
768

Съмнявате се в научната стойност на това изследване? Според авторите техните тестове ще ни помогнат да научим повече за начините, по които хората от различни култури общуват помежду си. Снимка: Shutterstock

Вечният въпрос, задаван в гимназията, през студентските години и в медиите – съвпада ли физиономията ни по време на оргазъм с тази, която правим, когато изпитваме болка, пита Science Alert?

Според градските легенди отговорът е „Да.“. Ново изследване обаче показва, че това въобще не е така.

“Хората често използват лицеви мимики, за да предават различни социални съобщения“, обясняват изследователите от Университета на Глазгоу и този на Де Монфор. „Изследванията обаче показват, че гримасите на хората по време на болка или оргазъм са на практика неразличими. Това поставя под въпрос ролята им на ефективен инструмент за комуникация“, казват още авторите на новото проучване. В края на краищата – ако не можем да покажем на човека отсреща кога изпитваме наслада и кога ни боли, какъв е смисълът?

Ето защо изследователите се опитват да отговорят на този въпрос с поредица от анимирани лица, които могат да извършват до 42 движения в различни части на лицето. Те подканват близо 200 души (едната половина от западни култури, а другата - от азиатски) да определят емоцията, предавана от лицето. Става ли дума за оргазъм, болка или нещо съвсем различно?

Учените откриват, че съществува ясна разлика между възприятията ни за удоволствие и болка. Нещо повече – очакванията за оргазъм сред хората варират.

„Във всяка култура лицевите модели за болка и оргазъм са различни – и физически, и като възприемане“, пише в научния труд.

„Междукултирният анализ показва разлики между моделите на лицево изражение при оргазма, включително широко отворени очи на Запад и усмихване в Източна Азия. Моделите за болка обаче са сходни в отделните култури“.

Може да видите как изглежда всичко това във видеото по-долу.

Изследването е публикувано в PNAS.

Ключови думи:
Коментари