Кой ще спечели тазгодишната Нобелова награда за физика във вторник? Да се прогнозира е сложно, но експерти допускат, че може да бъдат отличени изследванията върху движенията на електроните, нови материали или космически проучвания, съобщи АФП.
Имената на лауреатите ще станати звестни най-рано в 12:45 часа българско време, ден след като Нобеловата награда за медицина отдаде признание на работата на унгарската изследователка Каталин Карико и на американския й колега Дрю Уайсман за разработването на иРНК ваксини, които имаха решаващо значение в борбата срещу КОВИД-19.
Според Ларс Брострьом, специалист по науката в шведското обществено радио, фаворит за приза по физика тази година е проф. Ан Л’Юийе, специалист по атомна физика, и работата й върху „късите лазерни пулсации, които дават възможност за проследяване на ултра бързото движение на електроните в молекулите”, пише БТА. Френската физичка, която преподава в университета на Лунд, Швеция, спечели престижната награда Улф през 2022 г., смятана за предвестник за бъдеща Нобелова награда, заедно с Ференц Краус и Пол Коркъм.
Само четири жени са били удостоявани с Нобелова награда за физика от 1901 г. досега – Мари Кюри (1903), Мария Гьоперт-Майер (1963), Дона Стрикланд (2018) и Андреа Гец (2020). В прогнозите за тазгодишните лауреати има още една жена – датчанката Олга Ботнер, чиято работа е концентрирана върху космическото неутрино, регистрирано от обсерваторията АйсКюб в Антарктика. Космическото неутрино рядко взаимодейства с материята и може да пропътува огромни междугалактически разстояния. Три от последните шест Нобелови награди за физика бяха присъдени на физици, работещи в областите на „астрономията, астрофизиката и космологията”, отбеляза сп. „Физикс уърлд”. В публикацията се посочва, че е малко вероятно работа, свързана с открития на космически телескоп, да бъде удостоена с Нобеловата награда тази година.
Изследванията в областта на квантовата механика биха могли да бъдат отличени, макар да бяха почетени с престижния приз миналата година, посочва изданието. Миналата година Шведската академия присъди Нобеловата награда за физика на французина Ален Аспе, на американеца Джон Клаусър и на австриеца Антон Цайлингер за "експерименти със заплетени фотони, установяващи нарушение на неравенствата на Бел и проправящи пътя за квантовата информационна наука”.
Квантовите компютри правят огромни крачки напред през последните десетилетия, пише „Физикс уърлд”, посочвайки испанеца Игнасио Чирак, британеца Дейвид Дойч, американеца Питър Шор и австриеца Петер Цолер като кандидати за Нобеловата награда. Израелецът Якир Ахаронов и британецът Майкъл Бери, които работят в сферата на квантовата механика, също са възможни лауреати. Нобеловата награда „може да се върне към нещо по-практично тази година”, каза Дейвид Пендълбъри, директор на Института Clarivate, който наблюдава научните открития. Той посочи развитието на съхранението на данни с висока плътност в сферата на спинтрониката, която използва квантовите свойства на въртенето (спин) на електроните. От института посочват и името на американската физичка Шарън Глоцър за изследванията й върху ентропията. От няколко години сред фаворитите за престижния научен приз фигурира и изследването на британеца Джон Пендри върху невидимия плащ – изследване върху светлината и свойствата на някои материали, които им позволяват да я пропускат и така да остават невидими за човешкото око.
Работата върху фотоволтаичните системи, позволяващи превръщането на светлината в електричество, и изследванията върху свойствата на суперпроводник на графена също са сред прогнозите за Нобеловата награда.
В сряда ще бъдат посочени лауреатите на Нобеловата награда за химия, в четвъртък – за литература, а в петък в Осло ще бъде обявен носителят на Нобеловата награда за мир. На 9 октомври ще бъде посочен лауреат на приза в областта на икономиката.
Тази година Нобеловата награда е съпроводена от парична премия в размер на 11 милиона шведски крони (920 000 евро) – най-високата номинална стойност в шведска валута в историята на наградите.
