Астронавтите от “Аполо 11” и “Аполо 17” едва ли са очаквали, че парченцата от товара им ще имат такава цена само след няколко десетилетия. Вероятно администрацията на американския президент Ричард Никсън, която реши да ги раздаде на 130 държави, също. А и през 70-те години на миналия век малцина предполагаха, че “Аполо 17” ще бъде последната пилотирана мисия до Луната.

С течение на времето цената на около 270-те лунни камъка, транспортирани до Земята от двете космически мисии през 1969 и 1972 г. и раздадени като дарове, се увеличи неимоверно. Автентичните отломки, които американските астронавти от тези мисии превозиха до нашата планета, в момента представляват обект на интерес за колекционерите. Всяко оригинално парче лунна скала от 70-те години днес може да бъде продадено на черния пазар за шестцифрена сума. Камъните от Луната, подарени на 130 държави, се смятат за изключително ценни, а притежанието им в много малко случаи е доказано държавна собственост.



„Според мен



няма съмнение, че много камъни от Луната са загубени или откраднати



и в момента са част от редица ценни колекции.” Това смята Джоузеф Гътайнц – преподавател в Университета на Финикс и бивш американски правителствен разследващ. Преди време по негова инициатива беше създаден проект, който целеше да бъдат открити всички лунни съкровища, подарени на отделните държави.



„Може да бъде установено местоположението на само 25 от всичките 135 лунни камъка, донесени от “Аполо 17”. До това заключение достигна онлайн порталът за космическа история CollectSpace.com, който също следи случая с мистериозно изчезналите лунни камъни. Екипът, който прави сайта, от дълго време се опитва да състави списък с местонахождението на всички изгубени късчета от Луната, подарени преди години на лидерите на нациите. Амбициозната им цел обаче е трудно осъществима, защото съхранените американски протоколи, които описват станалото, съвсем не са изчерпателни.

Новинарският гигант Associated Press също се порови в случая и успя да достигне до разсекретена кореспонденция между Министерството на външните работи на САЩ и американските посолства. На базата на тези документи от 1973 г. информационната агенция можа да



проследи местонахождението на 10 камъка от “Аполо 17”,



което преди това не беше известно. Лунните ценности бяха открити в Швейцария, Белгия, Италия, Барбадос, Франция, Полша, Норвегия, Коста Рика, Египет и Непал.



Правителствата на Еквадор и Кипър се оказаха едни от онези национални власти, които твърдо заявиха, че никога не са чували за въпросните камъни от Луната. От изследваната кореспонденция стана ясно, че първоначално космическите находки са били изложени в определени национални музеи, след което по-късно са били предадени на различни лица, чието име е документирано. Оказа се, че без съмнение пет от камъните са попаднали в ръцете на бивши африкански диктатори, които в момента са в неизвестност или са отдавна мъртви.



И докато търсенето на лунните камъни от “Аполо 17” беше трудна задача с незадоволителен резултат, то  проследяването на тези от “Аполо 11” се оказа дори по-безперспективно начинание. Местоположението на около 12 броя от лунните камъни на “Аполо 11” е неизвестно и липсват сведения, с помощта на които да бъде открито.

Преди няколко месеца Тоби Стърлинг от Associated Press направи свое собствено разследване и се свърза чрез електронната поща с Дженифър Рос-Назал, която е историк на NASA. В отговор на въпросите му г-жа Рос-Назал писа, че NASA е предала лунните камъни на американското Министерство на външните работи, за да бъдат те по-късно разпределени и раздадени.



„Нямаме никакви записи за това кога и на кого са дадени камъните”, заяви тя.



„Канцеларията на Историческия музей не пази записи, свързани с това, което е останало от лунните камъни, и доколкото знам, няма друга институция, която да съхранява такива писмени документи”, отговори от своя страна Тифани Хамелин, историк на американското външно министерство.