С майка ми решихме да не казваме веднага на всички. След четвъртия месец разбрахме, че близнаците са момче и момиче и вече бяхме готови за го обявим пред хората. Реакциите им бяха удивителни – някои се вълнуваха до сълзи, други, разбирайки че майка ми е сурогат, се шокираха. Не ми пукаше.
Децата ми бяха здрави и имах най-добрата майка на света
Имахме насрочено секцио за 37 гестационна седмица, но седем дни по-рано майка ми изпита страшни болки и влезе в болницата с 5 сантиметрово разкритие. „Боже, чудото се случва сега, а съпругът ми дори не е тук!“, помислих си, слагайки дрехите си за операционната. Държах ръката на майка ми, докато всичко се случваше. „Представям ви синът ви!“, каза докторът, подавайки ми Лоугън, а след него на бял свят се появи и прекрасната Макинли. Бяха съвършени.
В момента, в който ги прегърнах, страховете ми за привързаност към тях изчезнаха. Притокът на любов бе моментален и всепоглъщащ, точно като при първото ми раждане.
Днес близнаците са на 14 месеца и водя дневник за всичко, което им се случва. Нямам търпение да поотраснат, за да им разкажа какъв супер герой е баба им и какво е направила за нас.
Продължава на страницата на Новите родители
