Първото ритниче в корема на мама е повод за истинска радост. Оказва се обаче, че тези спонтанни движения не са безпричинни. Учени от Университетския колеж в Лондон установиха, че благодарение на тях детето буквално „картографира“ собственото си тяло и опознава обкръжението си.
Така например движението на дясната ръка на бебето активира моментално мозъчните вълни в онази част от лявото полукълбо на мозъка, която обработва усещанията, получени от дясната ръка. Размерът на тези мозъчни вълни е би най-голям при недоносени бебета, които в тази възраст обикновено са все още в утробата.
Тези ранни пространствени картографирания траят до самото раждане. Няколко дни след това въпросните движения вече нямат същия ефект върху мозъка. Сякаш шаването в утробата подготвя бебето за живота извън нея – предоставя му т.нар. неврално скеле, което мозъкът започва да надгражда с нова сензорна информация от света.
„Тези основополагащи аспекти на докосването влизат в употреба почти веднага след раждането – например при умения като кърменето“, коментира Кимбърли Уайтхед, докторантка в Лондонския университетски колеж и съавтор на проучването.
Откритията на учените биха могли да намерят приложение в неонатологията. Така например лекарите могат да създадат нови методи за повиване на преждевременно родените деца, благодарение на които мъничетата да се чувстват така, сякаш се намират все още в утробата на майка си. По този начин те ще продължат да получават адекватна сетивна представа за тялото си, допълва Уайтхед.
"Тези спонтанни движения, както и обратната връзка от средата през ранния период от развитие, са ключови за адекватното картографиране на представите в мозъка при животни като плъховете. Тук показахме, че това се случва и при хората", обясни авторката на изследването д-р Лоренцо Фабризи.
Източник: LiveScience / Новите родители
