Множествената склероза (МС) е заболяване, при което имунната система атакува миелина – защитната обвивка на нервните клетки в мозъка, зрителния нерв и гръбначния мозък. Това води до увреждане на нервната проводимост и може да причини зрителни нарушения, намалена подвижност, изтръпване, загуба на координация и други неврологични симптоми.

Какво представлява прогресивната форма на МС

Прогресивната множествена склероза (П-МС) е подтип на заболяването, при който симптомите се появяват постепенно и се влошават с течение на времето. Въпреки усилията на множество научни екипи да изяснят невробиологичните механизми зад това прогресивно увреждане на нервните клетки, процесите, които го предизвикват, все още не са напълно разбрани.

Проучване върху ролята на невровъзпалението и оксидативния стрес

Изследователи от Университета на Саскачеван, Университета на Монреал, Университета на Калгари и други научни институции проведоха проучване, в което анализираха възможния принос на невровъзпалението и оксидативния стрес – излишък от реактивни кислородни молекули, които могат да увреждат клетките – за развитието на П-МС.

Резултатите, публикувани в списание Nature Neuroscience, предлагат нова перспектива за това как химически променени молекули, образувани в условия на оксидативен стрес, в съчетание с имунни клетки и възпалителни сигнали, водят до хроничната невродегенерация, наблюдавана при пациенти с прогресивна множествена склероза.

Окислените фосфатидилхолини като фактор за увреждане на нервната система

„Окислените фосфатидилхолини (OxPC) са невротоксични странични продукти на оксидативния стрес, който е повишен в централната нервна система по време на прогресивна множествена склероза“, пишат Руоци Ю, Брайън М. Лозински и техните колеги. „Начинът, по който OxPC допринасят за патофизиологията на П-МС, все още не е напълно изяснен.“

Тестове с миши модел на прогресивна МС

За да проучат ролята на OxPC при П-МС, учените разработили модел на заболяването. Те инжектирали невротоксичните молекули в определени области на мозъка на мишките чрез процедура, известна като стереотактична хирургия.

„Показахме, че стереотактичното въвеждане на OxPC в централната нервна система на мишки води до образуване на хронични, локализирани лезии с характеристики, сходни с хронично активните лезии при пациенти с П-МС“, отбелязват авторите.

Роля на микроглията и възрастта

Използвайки този модел, изследователите установили, че микроглията – имунните клетки на мозъка – първоначално предпазва централната нервна система от хронична невродегенерация. С течение на времето обаче тя бива заменена от макрофаги, произхождащи от кръвта, които се свързват с по-тежко увреждане на нервната тъкан.

Проучването показва още, че стареенето, което е рисков фактор за П-МС, променя състава и функцията на микроглията и усилва невродегенеративните процеси в хроничните OxPC лезии. Тези ефекти са значително по-изразени при по-възрастните мишки.

Възможен подход за забавяне на прогресията на заболяването

Като част от изследването учените анализирали и мишки, лишени от ензимите Caspase-1 и Caspase-4, които участват в активирането на възпалителни сигнали. Освен това те експериментално блокирали ключов възпалителен път при част от животните.

И в двата случая било наблюдавано значително намаляване на увреждането на нервните клетки, което потвърждава, че оксидативният стрес и невровъзпалението играят централна роля в хроничната невродегенерация при П-МС.

Потенциални нови терапевтични стратегии

„Подобряването на патологичните промени при мишки с дефицит на Casp1/Casp4 и при блокиране на рецептора IL-1R1 показва, че сигнализацията на IL-1β допринася за хроничното натрупване на OxPC и за невродегенерацията“, посочват авторите.

Според тях OxPC и възпалителният сигнал IL-1β са потенциални ключови фактори за хроничната невродегенерация при МС, а тяхното неутрализиране би могло да се превърне в ефективен подход за лечение на прогресивната форма на заболяването.

В бъдеще други научни екипи вероятно ще се опитат да потвърдят тези резултати и да изяснят още по-добре ролята на OxPC и IL-1β в развитието на П-МС. В дългосрочен план подобни изследвания могат да проправят пътя към нови терапии, насочени към забавяне на невродегенерацията чрез ограничаване на оксидативните увреждания и възпалителните процеси.

Източник: MedicalXpress