Дълго време астрономи от цял свят търсят извънземен живот на земеподобни планети, намиращи се извън нашата Слънчева система. Някои от техните спътници обаче също биха могли да бъдат дом на различни организми, пише Mashable.

Астрономите са открили над 800 екзопланети, множество други потенциални кандидати ще бъдат обявени за такива след допълнителни наблюдения. Повечето от тях обаче са газообразни гиганти, сходни с Юпитер. Малко са онези, които имат твърда повърхност и се намират в обитаемата зона на орбитата на своята звезда – мястото където може да съществува течна вода и вероятно живот, като този на Земята.

Според астрономите обаче тези необитаеми екзопланети може би разполагат с обитаеми екзоспътници. „И при екзоспътниците съществува обитаема зона. Тя просто е по-различна от тази на екзопланетите“, заяви Рори Барнс от Вашингтонския университет и Института по астробиология на NASA.

Барнс и Рене Хелер от Института Лайбниц по астрофизика в Постдам обясниха, че трябва да имаме предвид, че климатът и светлината на екзоспътниците ще е доста по-различен от този на екзопланетите. Подобно на нашата собствена Луна, много екзоспътници са приливно захванати към своята собствена планета. Съответното едното полукълбо никога не се вижда от самата екзопланета. Това означава, че ако има живот на екзоспътникът, той ще е само по неговата повърхност. Луните разполагат и с два източника на светлина. Единият идва от тяхната звезда, а другата – от планетата им. При това положение е възможно да настъпват резки затъмнения.

„Наблюдател, стоящ на повърхността на подобна екзопланета, ще бъде изложен на доста по-различен цикъл ден-нощ в сравнение с този на Земята – обяснява Хелер. – Така например звездните затъмнения биха могли да доведат до внезапен пълен мрак по обед.“

Според астрономите, чието изследване е публикувано в януарския брой на списание „Астробиология“, ефектите от приливното затопляне също трябва да бъдат взети предвид, когато се определя дали един екзоспътник е обитаем или не. Луните, намиращи се твърде близко в орбитата на своята планета, са изложени на силни приливни затопляния и парникови ефекти, които ще изпарят всяка вода на повърхността.

Макар и все още да не са открити обитаеми екзоспътници, Барнс и Хелер смятат, че няма причина да не предполагаме, че подобни не съществуват. Някои изследователи вече обмислят как точно да използват инструменти като космическия апарат „Кеплер“ при откриването на обитаеми екзоспътници. Телескопи като „Кеплер“ разпознават планети, когато те преминат пред своята собствена звезда и за миг леко я затъмняват. Вариациите на тази яркост може да разкрие присъствието и на спътник, намиращ се в орбитата на планета.