Това „космическо влечуго“ е първата система от този вид, която откриваме в нашата галактика

20 ноември 2018 г., 14:24
157

Обектът е кръстен Апофис – чудовище, което в египетската митология е представяно с образа на змей. Негов господар е Сет — бог на злото и най-големият враг на Хорус.

Източник: ESO/Callingham et al.

Международен екип от изследователи засне снимка на космическо влечуго – една вихрушка от газ и прах около масивна система с три звезди. Колкото и да е красив, този космически обект няма да оцелее дълго. Очаква го драматично и катастрофално бъдеще.

Две от трите звезди са Волф-Райе -  те са изключително горещи, с висока светимост и към края на живота си. Въртят се бързо и свалят външната си обвивка на фона на мощни ветрове. Тези фактори, както и взаимодействието между двете звезди, е създало красивата извивка, която виждате на снимката. Както астрономите отбелязват в Nature Astronomy, ветровете фучат с 12 млн. км / ч.

Интересът на учените към тези обекти е свъръзан със забележителния начин, по който един ден ще умрат. Моделите предполагат, че бързо въртящите се звезди на Волф-Райе (като тези на снимката) избухват в яростни свръхнови на фона на излъчвания на гама-лъчи. Това са едни от най-енергичните експлозии във Вселената. Сега, когато астрономите са намерили подобен обект в нашата собствена галактика, ще им позволи да го изучат в много по-големи детайли.

„Това е първата подобна система, открита в нашата галактика – коментира Джоузеф Калингъм, водещ автор на изследването от Нидерландския институт за радио астрономия. – Не очаквахме да се натъкнем на подобно нещо в собствения ни заден двор.“

Наблюденията са били възможни благодарение на Големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили. Екипът е успял да изчисли, че прахът по ръбовете на системата се движи по-бавно (с 2 млн. км / ч). Тази странност намеква за съществени разлики между двете звезди на Волф Райе.

 „Единственият начин подобна система да функционира е, ако звездата на Волф Райе изхвърля газ с няколко различни скорости – казва Бенджамин Поуп, съавтор на изследването от Нюйоркския университет. – Критичната ротация е един от възможните начини подобни различни ветрове да се образуват. Една от звездите в Апофис се върти толкова бързо, че почти се саморазкъсва. Ротационните сили на нейния екватор превръщат газа на практика в безтегловен – съответно той лека-полека се отдалечава от структурата.“

Системата е твърде прашна. Поради тази причина астрономите не са могли да изчислят точната дистанция, на която се намира от нас. Те обаче предполагат, че е около 8000 светлинни години (със сигурност не повече от 15 000). Една определено безопасна дистанция. Излъчванията на гама-лъчи са паралелни – т.е. шансът един от тях да е насочен към планетата ни е минимален. Въпреки това може би Земята вече е преживяла подобно облъчване – изчезванията от типа Ордовичо-Силурий се характеризират с изблици на гама лъчи, въпреки че не са открити категорични доказателства по този въпрос.

Източник: iflscience

Ключови думи:
Коментари