Слънцето може да се окаже най-доброто място за откриване на загадъчната "тъмна материя", с която засега учените математически компенсират недостига на видима такава във Вселената.
Идеята е на учени от Оксфордския университет и е изложена преди време във Physical Review Letters.
Хипотезата се гради върху допускането, че тъмната материя е много по-лека от WIMP (слабо взаимодействащи масивни частици), които дирят повечето ловци на невижданата форма на веществото.
Според стандартната, макар и сурова представа за тъмната материя, WIMP (което означава и "бъзльо" на английски) са тежки, а и всяка от тях е античастица за себеподобните си. От което следва, че при срещите им, те се анихилират. И оттам възниква въпросът как така тези частици все още съставят 83 на сто от масата във Вселената.
Учените от Оксфорд питат: ами ако WIMP са не 100, а само 5 пъти по-тежки от протона и са в същата пропорция - много "нормални" частици и тук там античастици?
При това положение те биха били в изобилие в Космоса, а гравитационни центрове, като Слънцето и другите звезди, биха ги засмуквали към себе си.
Ако Слънцето се окаже клетка за голямо количество тъмна материя, това може да изясни загадката на пренасянето на топлина от недрата към повърхността му. Този пренос е прекалено бърз за сегашните модели - фотони и други обичайни частици биха се блъскали и забавяли по този път.
Ако в Слънцето има тъмна материя, тя взаимодейства слабо с нормалната материя, но по-силно със себе си - съответно тя може би пренася топлината по друг начин. Учените вече са направили предварителни изчисления, които дават реален шанс на такава хипотеза.
А най-приятно за тях е, че предполагаемите взаимодействия на тъмната материя биха повлияли на неутриното, излъчвано от Слънцето. И съответният ефект би трябвало да се регистрира от два предстоящи експеримента: Borexino и SNO+. А ако не се регистрира? Още по-добре, отхвърлянето на една хипотеза с помощта на доказателства ще й попречи да се превърне в мит.
